Оказва се, че биологичните стопани с пропаднали площи не могат да получават за тях финансиране по интервенцията „Биологично растениевъдство“, а в същото време държавната помощ при такива случаи е със ставки, изчислени за конвенционално производство.

„Дивата ферма” е готова да дари субсидиите си за пасторализъм

Пред Агри.БГ Димитър Митев от Национална био асоциация (НБА) споделя настроенията в сектора, които са за несправедливо отношение и възпрепятстване на биологичното производство, на фона на високите цели за разрастването му. 

По новата интервенция за биологично земеделие всеки земеделски стопанин ежегодно следва да доказва от съответната площ добив и реализация на продукцията. Какво става обаче, когато добив няма, защото неблагоприятно природно явление е унищожило продукцията?

Последните опустошителни градушки засегнаха сериозно реколтата на открито, със сигурност и биологична такава. Според тези правила за пропадналите площи биопроизводителите няма да получат финансиране по биоинтервенцията. Въпросът е, че в голямата си част биологичните стопанства са с по-малка площ и е възможно тя да е изцяло засегната, което означава фактическо нефинансиране по интервенцията. 

Да, тези, както и останалите производители, ще получат компенсации от чрез държавна помощ, но и тук възниква проблем за биото.

Държавната помощ за пропаднали площи е изчислена по технологична карта за конвенционално производство. Това означава, че допълнителните разходи, които извършват биологичните стопани, именно които се покриват от интервенцията за биологично производство, не са сметнати в държавната помощ. Ресорният заместник-министър Таня Георгиева е наясно с това и пое ангажимент преди време, че ще попита Европейската комисия (ЕК)”, разказва Димитър Митев.

Преди дни браншът беше на среща в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), на която по думите му станало ясно, че ЕК е отказала. „Нашият ужас дойде от това, че самият въпрос е бил манипулативно зададен така: „Допустимо ли е да изплащаме биологична интервенция, при положение че има пропаднали площи, щом бенефициентите вече са компенсирани за тях чрез държавна помощ?”, подчертава браншовият представител и обяснява:

„Това не отговаря на истината, тъй като биопроизводителите се компенсират по общия ред до размера на ставката за конвенционално производство, не и за своята биологична дейност. При така зададен въпрос е разбираемо защо ЕК е отказала.

Не знаем защо не срещаме разбиране от ресорния зам.-министър и срещу това не можем да се борим, но питаме каква е идеята на това биоземеделците да не си получат средствата. От друга страна, министър Тахов беше диалогичен и обясни, че няколко държави членки са поискали дерогация от срока за изплащане на схемите за директни плащания и той ще ги подкрепи в това искане.

Тоест, ако ние успеем да се преборим за нашето искане, може да се изплати на хората това, което заслужават. Ситуацията ни е като в онази приказка „царят дава, пъдарят не дава”.”

Освен всичко излиза, че секторът се бори да извоюва нещо, което е валидирано само у нас. По думите на Митев изискването за необходим добив от биопарцел е нормативно заложено само в българската интервенция. 

Нито една държава членка не е сложила това изискване за техните биологични производители. Ако има например пропаднала площ в България и Румъния, биопроизводителят в северната ни съседка ще си получи биоинтервенцията, а този у нас – не”, казва за финал Димитър Митев.