Убеден съм, че безoрните технологии в земеделското производство са правилната посока за околната среда и за решаването на проблема със задълбочаващата се суша. Това каза пред Агри.бг проф. д-р Улрих Грос, който преподава селскостопанско инженерство в Университета за приложни науки Weihenstephan-Triesdorf в Бавария (Германия). Той също така е част от ръководството на  Европейската федерация за консервационно земеделие (ECAF).

Проф. Грос, какво е вашето мнение относно консервационното земеделие?

Един от основните проблеми е, че в цяла Европа става все по-сухо. Колкото по-малко се обработва почвата, толкова повече вода може да се съхрани в нея. Защото всяка обработка означава загуба на влага. Когато не се обработва, почвата получава повече органичен въглерод. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Защо фермерите в Испания удвоиха площите с консервационно земеделие?

Когато почвата е покрита, се губи по-малко вода чрез транспирация. И така през някои периоди имате повече вода и можете да поддържате растенията живи. Другото голямо предимство е, че при покрита почва (с покривни култури и с растителни остатъци) имаме по-малко ерозия - от вятъра, както и от водата. Това също е много важен аспект на консервационното земеделие.  

И ако погледнете в почвата, ще видите, че имаме повече живот в нея, имаме повече земни червеи, имаме повече микроорганизми в горния слой. Важно е те да са там, защото могат да включат органична материя в почвата.

Друг аспект е, че блоковете в полетата не винаги са с една и съща почва. Тук може да имате песъчлива почва, а на няколко метра разстояние - глинеста почва. Какво прави органичната материя? Превръща песъчливата почва в по-плътна и по-добре структурирана. При глинеста почва органичната материя разчупва глината и я прави по-рохкава. Така песъчливата почва ще получи по-добра структура, а глинестата - повече разрохкване и по-добра хомогенност. 

Какъв е опитът на Бавария при no-till и като цяло консервационните практики?

В Бавария все още е много трудно да се премине към земеделие без обработка на почвата. Имаме много земеделци, които наистина намаляват обработките, като спират най-вече дълбоката оран. No-till е една крачка напред, заедно с минималните обработки на почвата - вече споменах за предимствата.

Да кажем и за недостатъците и защо фермерите са резервирани?

Да, понякога има проблеми при no-till - най-вече с увеличаване на популацията от мишки и други вредители в полетата. Ето защо, въпреки че фермерите разбират предимствата на консервационните практики, много от тях не искат да си навлекат проблеми с вредители. Освен това, те трябва да съобразят и адаптират ротацията на културите към системата на производство. И всъщност фермерите в Бавария не желаят да променят сеитбообращението във фермите си.  

Какви култури се отглеждат в Бавария? 

Основно пшеница и ечемик. Имаме много царевица, както и захарно цвекло, разбира се. На по-малки площи се отглежда фасул. Това са основните култури, от които фермерите печелят. И на практика това, което ги спира да експериментират с нови култури в сеитбообращението, е пазарът и това, че трябва да печелят пари.

Вие преподавате на студенти, които тепърва ще се занимават със земеделие. Кое е най-важното, което искате да научат?

Трябва да покажем на нашите студенти, че има различни начини и технологии за обработка на почвата и земеделско производство. Трябва да им покажем предимствата и недостатъците на всяка от тях. Тогава те ще могат да направят своя избор - конвенционалното или консервационното земеделие с минимална намеса в почвата или без обработка на земята. Другото важно е - каквото и производство да правят, трябва да се грижат за околната среда.