Оказва се, че в дните преди Коледа не всички сме бели и добри. Последният месец на годината в Добричка област се превръща в театър, изпълнен с трагикомични елементи.

Гласувайте: Да се разреши ли поставянето на фотоволтаици на земеделска земя?

Повод за драмите отново са рентите, които за поредна година се очертават като най-високите в страната. Явлението, което съпътства разплащането между собственици на земя и ползватели, е достойно за перото на Шекспир. Всъщност не – дори и Шекспир ще се отврати от броженията, които съпътстват този процес. 

„Рентите никога не са достатъчни! Арендаторите винаги мамят! Карат лъскави коли и не ги интересува, че хората изнемогват!“ … Това са част от „приличните“ коментари в общественото пространство, по раздумки, кафенета и в социалните мрежи.

Масовата истерия в сектора, носещ най-голям просперитет на региона и даващ най-много данъци на държавата, е недостойна, грозна и не прави чест на Добруджа. Оплюването, завистта и грозните приказки зад гърба и в лицето на земеделците, са ежедневна практика. И обратно - получаването на парите по сметките или на ръка е съпроводено с лицемерни усмивки. 

Рентите в Добруджа започват от 100 лв. Масово се раздават по 100, 120-130 лв./дка. Сумите в различните общини на Добричка област варират – по 135 лв., дори 150 лв./дка и 175 лв. В отделни населени места, в кооперации в община Генерал Тошево собствениците на земя споделят за 190 лв./дка - сума, образувана от рента и дивидент.  

Да оставим грозните страсти настрани и да погледнем фактите.

Сумите, които получават собствениците на земя, са определени в договор. Процентът може да бъде 30, 35 или 40 от произведената реколта. Именно на тази база стопаните изплащат рента. Ако някому не се харесва – сменя си арендатора/кооперацията и си търси нов. Ако нещата не се получат и няма рента, има си съдебни зали.

Отдавна обаче отминаха смутните времена през 90-те години на миналия век, когато не се знаеше кой какво обработва и кой каква рента трябва да изплати. Тогава имаше измамени собственици, изорани чужди ниви и т.н. 

А ако и това не е достатъчно, тогава има още един вариант – недоволните да си вземат земята, да „обуят обувките“ на производителите и да си я обработват.

Тогава ще стане ясно кой какво може! И тогава ще се види, че се „заравят едни пари в земята“, които са за семена, торове, препарати, гориво, машини, работна ръка и т.н.

Ще стане ясно, че земеделският производител не може да си направи елементарен бизнес план не защото не може, а защото няма как да предвиди било то Covid-пандемия или украински коридори за зърно.

Не може да разбере защо еврочиновниците се подиграват с труда му и си разписват безумни правила, зелени сделки и спускат изисквания след изисквания. И ако успее да отгледа и прибере реколтата без бури, градушки, суша или друг катаклизъм и се зарадва на добивите, то тогава на „помощ“ идва пазарът на зърно.

Пресният пример е от тази стопанска година – пълни складове със стока, чакаща реализация. Именно това е причината към този момент все още да няма в отделни землища изплатени ренти. Да, това е факт.

Има стопанства и кооперации, които са на ръба и чакат да продадат зърното. Други вече са теглили кредити, за да се разплатят. 

И тази година ще изтече, идва новия стопански сезон. Семената на новата реколта от пшеница вече поникнаха, къде добре, къде не толкова. Едно обаче е трябва да ни е ясно: Добруджа е най-големият производител на зърно и трябва да бъде единна, а не разединена от грозни страсти!