Засаждането на лозите се извършва през есента или през пролетта. Времето за есенното засаждане е ограничено поради късното изваждане на лозите от вкоренилището (обикновено в средата на ноември), след което настъпват неблагоприятни условия - валежи и ниски температури. На наклонени и отцедливи терени с леки почви засаждането на лозите през есента и през по-топлите зимни дни дава добри резултати, понеже по-пълно се използват запасите от почвената влага за началния растеж. На тежки и влажни почви обаче засадените през есента лози могат да се повредят от чернилка.

Пролетното засаждане на лозите дава най-добри резултати, ако се извърши рано - през март. След този срок процентът на прихващането и растежът на лозите намаляват. Ранното пролетно засаждане на лозите се извършва най-напред на южните склонове и на площите, където почвата е по-лека, по-топла и по-бързо изсъхва.

Използват се първокласни присадени вкоренени лози. Те могат да бъдат едногодишни или двегодишни, получени от повторно вкореняване.

След изваждането от хранилището или още след получаването лозовият посадъчен материал се преглежда внимателно. Обръща се сериозно внимание на здравословното състояние на лозите. Не се допуска засаждане на лози повредени от чернилка, гъбни болести (антракноза и др.) и градушка. Ликовата тъкан и дървесината, корените и пъпките трябва да са напълно здрави и свежи. При подготовката на лозичките за засаждане се почистват всички корени, развити по горните възли.

Стъпалните корени се съкращават до 6-8 см, когато засаждането на лозите се извършва в предварително изкопани ямки, и до 2-3 см, ако дупките се правят с хидробур.

Най-силният и правилно разположен летораст се подрязва, като се оставя чеп с две видими очи, а останалите леторасти се отстраняват. Когато лозичките имат два добре развити летораста, могат да се оставят два чепа с по две очи. Неприсадените вкоренени лози се подрязват по същия начин. Така подготвените лози се поставят в съд с вода.

В практиката се прилагат няколко начина на засаждане на лозички: със садило, в ямки, с хидробури и с посадъчни машини. Садилото се е използвало в миналото главно при директно засаждане на лозите от резници. При втория начин на засаждане ямките се изкопават ръчно с права лопата или механизирано с ямкокопател. Дълбочината им зависи от дължината на подложката.

На леки песъчливи, по-сухи и по-топли почви лозите се засаждат по-дълбоко, а на по-тежки, влажни и по-студени почви – по-плитко. Ямките се изкопават със страни 25/25 см и с дълбочина 35-40 см. Когато ямките се копаят ръчно, едната им страна (тази откъм бележката - колчето) трябва да бъде отвесна, за да се запази очертаната права линия на реда. Почвата се изхвърля на обратната страна. На дъното на ямката се поставя рохкава почва. Ако преди риголването не е торено, почвата се размесва с 1-2 кг оборски тор и 60 г суперфосфат. Когато площта не е риголвана предварително, заедно с изкопаване на ямките се прави локално риголване. За целта ямките се изкопават със значително по-големи размери - 50/50/60 см. Горният пласт от почвата (до 30 см) се отхвърля на една страна, а долният на друга. При засаждането се разменят местата на двата почвени пласта. По този начин се създават по-добри условия за първоначален растеж на корените на лозите.

При засаждането лозичките се поставят малко косо, така че стъпалото на подложката с корените да бъде към центъра на ямката, а мястото на спойката да попадне точно до бележката (колчето) и да бъде наравно с повърхността на почвата. След това ямката се запълва до половината с почва, която се притъпква много добре с крак и се полива с 2-3 л вода. С останалата почва ямката се напълва до горе и отново се притъпква. От северната страна до засадената лозичка се поставя колче (бележка), след което лозичката се загрибва с рохкава почва 3-4 см над чепчето. Покриването се извършва, за да се предпази надземната част на лозичките от изсъхване и да се забави за известно време развитието на пъпките. С разрохкването на купчинките се улеснява покарването на леторастите. Възстановяването им отново след проливни дъждове е свързано с влагане на много ръчен труд. За предпазване на лозичката може да се парафинира на онази част, която е изложена на подсъхване - мястото на присаждането и оставения чеп.

Засаждането на лозичките е трудоемка работа. С използването на хидробура (водната сонда) се постигна частично механизиране на засаждането, облекчаване и намаляване на ръчния труд. Ямките се пробиват посредством силна водна струя. При добре подготвена почва пробиването става лесно и бързо. Агрегатът се състои от трактор и цистерна. От нея излизат четири маркуча, снабдени с по един хидробур.

Известен недостатък при засаждане на лози с хидробур е значителното (до 2-3 см) скъсяване на корените. В замяна на това обаче голямата влага, която се осигурява във всяка ямка и създаденият първоначален контакт на корените с почвата допринасят за увеличаване процента на прихващането и растежа на лозите след засаждането.

Лозичките може да се засадят и с посадъчни машини. Лозичките се поставят в ямките от работник, който седи на машината. Машините извършват и притъпкване на лозичките. Производителността им достига 35-40 декара на ден.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Мелиоративни работи преди засаждането на лозите

Начини, норми и срокове на торене на лозите

Избор на място за лозите в дворовете

Какви грижи се полагат за лозите през първите години след засаждането?