Производителите приветстват идеята за създаване на компенсационен фонд за обезщетения при градушка, но имат резерви за начина, по който ще сработи новата структура. Това стана ясно след допитване на Агри.БГ до водещи фигури в зърнения бранш. Планът за въвеждане на компенсаторен механизъм се зароди, след като земеделците остро се обявиха срещу Закона за борба с градушките, който те определиха като несправедлив за фермерите.

Проект за градушките: Компенсационен фонд да обезщетява фермерите

Идеята на ресорното министерство е фондът да работи на доброволен принцип, като стопаните, които искат да се възползват от обезщетение при бедствие, ще се включват с определена вноска на декар от обработваната от тях земя. Това е добро решение според зърнопроизводителите, които имаха най-сериозни възражения срещу проектозакона, именно заради задължителния му характер.

Остават обаче все още неясноти и съмнения относно условията, заложени в работата на новия механизъм.

"От Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) не сме съгласни цяла Добруджа да се пази по самолетен способ. Затова се обявихме срещу Закона за борба с градушките, защото той не гарантира опазването на площите", обясни Мариела Йорданова от НАЗ, и допълва: "Няма метод срещу градушки, който да е 100% надежден, но ракетният способ е по-добър."

Агри.БГ потърси за коментар и нейния колега Димитър Мачуганов, според когото всичко, което е в защита на българските земеделци, е добре дошло, стига да е работещо. Той припомни, че в момента има възможност за компенсация на 100% пропаднали площи от държавния бюджет. Но тази помощ е изключително малка и нищо не компенсира, смята зърнопроизводителят. Ако това се случи и с новия механизъм, стопаните, които имат вече някаква защита от градушки, например по ракетен способ, няма да имат стимул да се включат в него.

"За да се натрупат средства във фонда, щеше да е хубаво държавата да инвестира "на зелено" в него, да поеме в началото финансовата тежест, а след това да стимулира хората да поемат солидарна отговорност", споделя Димитър Мачуганов.

Министерството на земеделието има възможност да направи статистика какви обезщетения са плащани за пропаднали площи заради природни бедствия в годините назад и да се изчисли какъв ресурс е необходим за да заработи тази идея, допълни зърнопроизводителят.

Според Мариела Йорданова на българския пазар има застрахователи, които предлагат продукти за обезщетения при градушки. Но изключително малък процент от земеделските площи в България се възползват от тях, което е показател за доверието между производители и застрахователи.

В САЩ, една от най-развитите земеделски държави, държавата прави протекция на доходите на фермерите, а в Европа застраховането е субективно. Застрахователните компании тук не предлагат такъв инструмент и от гледна точка на селските стопани загубите при бедствие са недооценени. Затова такъв фонд, който да защитава доходите на земеделските производители, е решението, смята Димитър Мачуганов.

"Би било най-добре компенсационният фонд да покрие рискове от загуби за земеделците и срещу суша и наводнения, но най-разумно е да се започне с градушките", коментира Мариела Йорданова.

"Градушките за момента са най-големият бич за фермерите", смята и Мачуганов. Ако фондът набере сила и хората имат доверие в него, после може да се включат и обезщетения за засушаване - в началото частични, а на по-късен етап и изцяло, поясни той. 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Защо фермерите спряха Закона за борба с градушките?

Зърнопроизводители: Валежите спасиха есенниците, за пролетниците трябва още

Агроиновации: Софтуер за управление на риска в зърнопроизводството