Обилните валежи от първите 2 месеца на 2021 година в Северозападна България първо радваха стопаните, но сега част от тях гледат нивите си с безпокойство.

Времето: Поредно затопляне и снеготопене

„В края на миналата седмица ходих да огледам как вървят посевите. Забелязах, че в масивите има жълтеникави петна. Най-видимо е там, където са минали гумите на сеялката. Просто стои като жълтеникави черти и според мен става дума за ефект от преовлажняването. Мисля така, защото нашата земя е малко по-глинеста и трудно поема влагата на такива места“, коментира Тодор Атанасов, който е засял пшеница.

Случващото се е по-характерно за терени в Предбалкана и онези части на региона, които са с по-тежки почви. По-сериозно е положението обаче при късно засетите зимни житни култури прекратили вегетацията си във фаза 2-3 лист. Тези растения на практика веднъж бяха застарашени от внезапното застудяване, което в този район на страната беше до -12, -13 градуса и то без наличие на снежна покривка, която да ги пази от замръзване и втори път – от голямото количество вода, което се натрупа наведнъж в почвата.

„Наистина още през януари влагата тук беше много. Количествата във Врачанско на доста места надхвърлиха 146 l/m². Последвалите валежи през февруари пък вече осезаемо влошиха ситуацията на много места. Влагата в еднометровия слой стигна до пределната си норма на много места в региона и там и сега може да се видят локви по краищата на нивите“, коментира агроном Валя Петрова.

Преовлажняването може да лиши растенията и от кислород. Без него растенията забавят цикъла си на развитие заради непълноценно хранене.

Към настоящия момент обаче е още рано стопаните да се притесняват сериозно. Ако през следващите дни до седмица времето се стопли и не вали, влагата бързо ще се изпари и растенията ще се възстановят. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-малки ще бъдат икономическите щети за стопаните.