Странджа е един от емблематичните райони за биопчеларството в България, включително заради Странджанския манов мед. Пожарите от последните няколко седмици обаче подлагат тазгодишната реколта на огромно изпитание. 

Четете още: България ще поиска спешна помощ от кризисния резерв на Европа

Само в община Болярово са изгорели 350 кошера. Освен това заради дима пчеларите в района трябваше да затворят пчелите в кошерите за 10-12 дни, при което запасите от мед драстично намаляха. 

„Проблемът не е толкова в загубените пчелни семейства – пчеларите ще ги възстановят, колкото в загубата на стокова продукция. Сега е периодът за вадене на мед. По думите на пчелари в кошерите им е имало между 50 и 75 кг мед. Всичко това в момента е унищожено”, бе обяснено по време на заседание на парламентарната Комисия по земеделие. 

Биопчеларите няма как да възстановят тази продукция. Те или трябва да хранят пчелите със захар, което е забранено, или да намаляват пчелните семейства до някакъв минимум, за да могат да оцелеят. В първия случай ще компрометират качеството на меда, а във втория ще претърпят финансови санкции, защото не са запазили необходимия брой пчелни семейства и няма да могат да докажат необходимото количество биопродукция.

На среща между бранша и експерти от Министерството на земеделието бе решено, че тези обстоятелства се водят форсмажор. От пострадалите биопроизводители няма да се изисква доказване на продукция и ще получат полагащата им се субсидия. Кой обаче ще възстанови загубите, остава въпросът.

Например за пропаднали площи в растениевъдството се вземат предвид разходите за производство и се покриват до 80% от тях, но в пчеларството технологични карти липсват. Няма как да се направи подобна оценка и да се възстановят унищожените стокови запаси. 

От бранша работят да се определи адекватен размер на обезщетенията, които да са близки до пазарните стойности. Как обаче ще се изчислят производствените разходи за компенсиране на пострадалите пчелари и защо все още няма добра пчеларска практика, утвърдена от БАБХ, питат членовете на пчеларска група във Фейсбук. 

Най-голямата катастрофа обаче тепърва предстои. Унищожени са стотици хиляди декари с медоносна растителност, които са традиционна паша за пчелните семейства, от които те са лишени.

Проблем са също големите горещини и сушата. Въпрос на оцеляване е пчеларите да осигурят вода за пчелите си. А при водните режими в тези райони ще е трудно. Очакват се сериозни проблеми с тези индиректни щети не само в опожарените райони.

Пред депутатите от ресорната комисия в Парламента отново бе подчертано, че с отварянето през 2025 г. на Стратегическия план в частта му за интервенциите по чл. 55 от Регламент 2021/2115 (ЕС) могат да се направят промени в дейностите по тях.

„Можем да отворим интервенциите. Не можем да ги променяме като бюджет, но можем като дейности. Не представлява трудност да се направи нова дейност за финансиране на пчелари, пострадали под въздействие на климатичните промени, като пожари, градушки, наводнения. Всички интервенции трябва да имат отношение към климатичните промени, което е специфична цел на Регламента”, посочват от бранша.