В началото бе ... проблемът с липсата на информация за евро-фондовете за селата. Последва го липсата на съгласуване на мерките по наредбите от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 / ПРСР/ с реално работещите  браншови организации и експерти от НПО сектора.

19 месеца след като ПРСР 2007-2013 трябваше да стартира сме свидетели на следните факти:
- През месец Април бе даден старт на мярка "Модернизация на земеделските стопанства" и мярка "Млад фермер"
- към днешната дата няма нито един одобрен или изплатен проект по 2-те мерки!
- около 35% от бенефициентите по 121-а мярка от ПРСР са в списъка с отрязаните проекти по САПАРД
- Националната служба за съвети в земеделието / НССЗ/ тръбеше колко лесни ще бъдат проектите по мярката "Млад фермер" и колко бързо ще се реализират, и единствена получи акредитация да разработва тези проекти и да получава по 500 евро за всеки шаблон, въпреки че няма административния капацитет, което пролича ясно: нито един изплатен проект към днешна дата !
- мерките за микропредприятия, селски туризъм, инфраструктура и т.н. изобщо не са стартирали.....

Ентусиазмът и инициативнотостта на активните хора в българските села да кандидатстват с евро-проекти се охлади бързо както благодарение на  устойчивото бездействие на Министерството на земеделието, а също и след поредните спрени средства по предприсъединителната програма САПАРД и продължаващото отлагане на пълния старт на ПРСР 2007-2013 и реалното разглеждане и одобрение на проекти.

Голяма част от фермерите и хората с подготвени проекти в селата се отказват заради прекалено дългото забавяне на Програмата и невъзможността да забавят реализацията на идеите си, но най-вече заради несигурността около получаването на субсидиите. В около 85% от случаите, проектите се реализират чрез кредитно финансиране и възможността за неизплащане на субсидията по тях, както в случая със спрените пари по САПАРД поставя сериозния въпрос пред кандидатите "Струва ли си да рискуваме?" При покупката на един нов зърнокомбайн, нов трактор и инвентар се ипотекират  цялата част от недвижимите имоти на бенефициента, с които той гарантира кредита си пред банката. "Щом по САПАРД ни спряха парите при изрядни документи, как да рискуваме наново?", коментират все повече фермери. "2 поредни години почти нямахме реколта, тази година имаме, но инфлационният натиск е жесток- поскъпнаха горива, торове, препарати, семена, земеделска техника; същевременно Държавата не защитава интересите на родното производство, а само мисли как да стимулира обръча от фирми които първо изнасят изкупеното под ценови натиск зърно, а после пълнят Държавния резерв със същото, но след поредно реализирания  зърнен дисбаланс и на по-високи цени", коментраха пред Село.БГ едри фермери от Добричко.

Заради корупцията по времето на САПАРД, сега ще пострадат не само фермерите и хората в селата с неземеделски проекти, но и банките, които финансираха проектите по САПАРД.  Спрените средтсва по проектите засягат близо 1100 кандидата, а средната стойност на всеки проект е 270 000 EUR !

За разлика от изключително силния интерес в края на 2007-а и началото на тази година от бенефициенти в селата към консултантски услуги , то след всички скандали в сектора и спрените средства, сме свидетели и на рязък отлив на запитвания и инициативи. А за селата и българското селско стопанство бяха предвидени 3,2 млрд. EUR... , които можеха да спрат процеса на обезлюдяване и закриване на села. Но уви, политиката у нас в момента работи усилено към точно обратното!