Жътвата на лавандула вече приключи в Карловския регион. По въпроса за добивите, цените, реколтата, пазара и възможностите за реализация, Фермер.БГ разговаря със Зара Клисурова, производител и председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично- маслени, маслодайни и енергийни култури в България. 
 
Г-жо Клисурова, кампанията по прибирането на лавандула приключи за вашия регион. Как можем да оценим тазгодишната реколта?
Да, кампанията приключи и можем да кажем, че тази година реколтата е по-слаба от миналогодишната. Това разбира се рефлектира и върху пазара и цените. Тази година цените са по-ниски спрямо другите години. Говорим за 60-70 лв за килограм лавандулово масло... 
 
Какви са добивите?
Добивът в Карловския регион е по-лош от миналата година. Не мога да дам точни цифри, но е факт, че тази година реално, че добивите и продукцията съответно е по-малко. 
 
На какво се дължи това?
Един от основните фактори, разбира се, са климатичните условия. Тази година станахме свидетели на резки промени, характеризиращи се с обилни валежи, а след това и с рязка суша. Това води растението до стрес и то започва да боледува. Просто тази година е неблагоприятна за всички култури. 
 
Къде реализирате самото лавандулово масло?
Нека започна с това, че пазарът на лавандуловото масло е по-труден отколкото е пазарът за розовото масло. В момента има количества, които още от миналата година не са реализирани, поради, явно, по-малък интерес към лавандуловото масло. Според мен през началото на другия месец и по-точно през септември – октомври месец ще се раздвижи пазарът и едва тогава ще видим истинската стойност на продукцията.
 
Казвате, че количествата са по-малки, а качеството какво е?
Различно е, в Добричкия регион от около 50-60 кг  лавандулов цвят се получава 1 кг лавандулово масло, в нашият регион е друго, нужни са ни 60-70 кг, за да получим 1 кг масло. В Добричко добивите са по-добри. Тази година виждаме, че някои от показателите на маслото не са добри. Розовата долина остава типичният и традиционен избор за отглеждане на лавандула, от която се получава качествен краен продукт.
 
Най-много еднодневни трудови договори са сключени за бране на лавандула тази година. Тенденциозно имаше ли проблем с намирането на работници?
Всичко е въпрос на организация. Основната работна ръка са хора от ромски произход. Голяма част от тях, в нашия регион, бяха обхванати в производство на кабели и проводници, тъй като  нова фабрика отвори врати при нас и голяма част от младите хора отидоха там. Останаха тези, които са над 40 години, тъй като реагират по-трудно на промените към друг вид работа. Трябва да спомена и факта, че лавандулата е култура, която освен ръчно има добър опит и в механизираното прибиране. Така че лавандуловата кампания не е толкова тежка откъм работна ръка, спрямо розовата кампания, където все още няма техника, която да помогне за прибирането на цвета.
 
През този програмен период субсидиране получават и етерично-маслените култури. Доведе ли това до един по-засилен интерес от страна на фермерите и увеличиха ли се лавандуловите масиви?
Рязко в положителен аспект се увеличиха площите с лавандула. Интересът е голям. В цялата страна се създават масиви, дори и в нетрадиционни райони, като Варненско и като цяло покрай морето, в Хасковско, Монтанско, Плевенско. Интересът е голям към българския разсад не само от родна, но и от чуждестранна страна – Румъния, Турция, Гърция са съответно клиенти на производство от български лавандулов разсад. 
 
През миналата година България бе с добив от 170 тона лавандулово масло, което ни постави на челна позиция в световната статистика. Най-накрая задминахме Франция и се озовахме на първото място, ще успеем ли обаче да го задържим предвид на лошата година? 
Според мен ние няма да дадем първото си място, тъй като дълго време бяхме на второ място след Франция, а сега, излизайки на челна позиция и виждайки тенденцията на производство в България, смятам, че няма да отстъпим.
 
Предвид на много паднали градушки и новият Закон за противоградова защита, склонни ли са производителите на лавандула да плащат, за да защитят реколтата си? 
Естествено! Един разумен човек, който иска да опази своята реколта, тъй като, ако не го направи няма да има реален продукт и реален добив, се приеме това. Според мен, всеки, който е мислещ и то в перспективно развитие на отрасъла и бизнеса си, смятам, че приема положително това. 
 
Кои са другите етерични култури, които започват да бъдат атрактивни за родния и чуждестранен пазар?
Знаем, че интересът към етерично-маслените култури е голям, още повече влизат и нови култури, както вие казахте. Това нетрадиционните етерични масла и етерични (подправъчни)  растения, като риган, мащерка, розмарин, мента. Вижте как се разширява постепенно ареалът на етеричните култури. Голям е интересът и към отглеждането на маточина и площите с културата непрекъснато се разширяват.
 
Разбрахме, че през следващата година готвите Първи международен празник на лавандулата. Разкажете ни повече за това ваше начинание?
Да, точно така. През 2017 година ще проведем Международен празник на лавандулата в Карлово. На събитието на първо място сме поканили нашите съседи – Гърция, Турция, Румъния, като вече имаме потвърждение от турска страна. Искам да кажа, че към Международния празник на лавандулата проявява интерес и Китай и вече говорих с генералния секретар на Комитета за сътрудничество между Китай и България. Всичко това доказва световният интерес към България, като страна – производител на етерично-маслени култури. Искам да кажа още, че създаденият комитет от МЗХ спомага за доброто партньорство в другите страни и за разширяването на нашия търговски пазар. Според мен Министерството подава ръка в това отношение и наистина ни помага да наложим етерично-маслените култури на световния пазар. Нека не забравяме, че те са харесвани от страни като Япония, Китай, САЩ, Франция.
 
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА