В разгара на жътвената кампания по прибиране на лавандула - за добивите, цените, реколтата и пазара, Фермер.БГ разговаря със Зара Клисурова, производител и председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично- маслени, маслодайни и енергийни култури в България.
 

Г-жо Клисуровa, как върви жътвата на лавандула тази година?

Жътвата на лавандуловата реколта е добра тази година. След дъждовете дойдоха и горещините и започна масовата жътва. Това помогна в рамките на седмица да вървим към окончателното прибиране на лавандуловата реколта. Тази година сме радостни за това, че докато при розата добивът не беше добър, при лавандулата е добър. Рандеманът, който пуска лавандуловото масло съответно е добър, в рамките на нормалното е. Също така цени от 90 до 110 лв/кг. средно на изварен лавандулов цвят ще се плащат на фермерите, така че в това отношение гледаме позитивно.

 

Kакъв е добивът от тазгодишната реколта?

До 500-600 кг. от декар е добивът от лавандулата, а за розата бих могла да ви кажа, че добри насаждения при добри години стигат до 800-900 кг. от декар. Тази година в маслодайната роза имаше проблем, залагане на по-малко плодни пъпки, за това добивите са 50% по-ниски от миналата година. При лавандулата, тази реколта е добра. Надяваме се и крайният пазар съответно да бъде добър. Виждаме, че розопреработвателите дават добра цена на земеделския производител с надеждата, че ще бъде висока цена и крайната реализационна цена съответно с чуждестранните партньори ще бъде добра.

[news]

Къде се реализира лавандуловото масло и кога се очаква да отвори активният пазар?

Един от основните потребители е Франция, но има съответно партньори от Германия, Китай и Америка. За нас е радостно, че от миналата година България вече е на първо място в света по производство на лавандуловото масло. Ние си деляхме първо и второ място с французите -  те бяха първи, но ние от миналата година сме първенци в световното производство на лавандулово масло.

 

Колко са лавандуловите насаждения в България?

В България надхвърлят 15 хил. декара и не са концентрирани само в розовата долина, тъй като тази култура не е взискателна. Има насаждения в северна България и по-точно в Шуменския регион, във Варненския регион. Добре е, че има тенденция към разширяване на площите, така че има вече големи насаждения от хиляди декари и във Варненския регион.
 

Предвид, че от този програмен период ще има субсидии за етерично-маслени култури, има ли тенденция към увеличаване на площите с лавандула и с други етерично-маслени култури?

Ние сме доволни от това, че издействахме това преференциално субсидиране на етерично-маслените култури. Очакваме през есента окончателно да бъдат подписани споразуменията и да стане ясно точната сума, с която ще бъдат субсидирани производителите. Но определено казвам, че интересът се засилва не само към основните етерично-маслени култури. Водим разговори с млади земеделски производители и виждаме тенденция в разширяване на лавандуловите насаждения, създаване на по 100 декара лавандулови насаждения. Това показва, че интересът към етерично-маслените културисе засилва.

 

Какви други етерично-маслени култури, освен лавандулата, се отглеждат и какво е тяхното търсене?

Веднага бих ви казала, че на трето място по значимост в страната ни беше ментовата култура. За съжаление обаче, декарите в България към момента не са много. Защо? Защото се срина пазарът с Германия за сухата мента, а там знаем, че от 6 месечно бебе до възрастен има ежедневно консумиране на ментов чай. Има малка тенденция цените на ментата да се стабилизират и дай Боже да се надяваме, че ще възвърнем това производство, което е много добро за България. Наред с основните етерично-маслени култури, интерес има и към другите, а те са: Салвията, Хизопът, Белият риган, Мащерка, Градинска мащерка и лимонена мащерка. През последните години е голям интересът и към Маточината - масла от маточина, вода от маточина; Лайка официналис, чието масло, както й гераниево масло /здравецовото масло/, също намират приложение. Бих разширила отговора си малко в този план -  производители от няколко региона през есента ще правим пробни полета от етеричните култури, които изредих, защото при нас има добри оферти, постъпили за изкупуването на етеричните масла от белия риган, мащерката, хизопа, маточината, салвията. Ще направим опитни полета в различни региони - като Варненския, Карловския и Ямболския. Догодина ще направим пробна жътва и ще договаряме цени.
 

От кои държави е интересът и търсенето на тези култури?

Мога да кажа, че основните клиенти, които са на другите етерични масла, са клиенти и за тези култури, които изредих, тъй като всички те намират приложение в два сектора: медицината и козметиката - именно това е употребата им.
 

Как стои въпросът с работната ръка, имате ли проблеми, какво е заплащането на работниците?

В последните годинисновно недостигът на работна ръка създава малко стрес сред земеделските производители, тъй като това е основно ръчен труд. Въпреки че има комбайни, просто предпочитанието е за ръчно прибиране на лавандулата, със сърпове. Както в розите, така и в лавандулата това са съответно работници от ромски произход и хора, които едновременно са и в бюрата по труда. За това преди 5-6 години имаше програми, които осигуряваха временна заетост за хората в бюрата по труда в рамките на 6-часов работен ден да бъдат в сектор земеделие. Тази добра инициатива беше прекъсната, но аз бях на разговори в Министерството на труда и социалната политика с директорката на Човешки ресурси и европейски програми и стигнахме до положителен резултат. В момента се договарят с Министерството на земеделието условията и от есента отново ще има такива програми, които ще освободят от фонд работна заплата производителите, а това съответно ще даде положителен резултат, намаляване на себестойността на продукта и съответно добра реализация, гъвкавост на пазара. Заплащането на работниците по време на жътвата на лавандула е между 17- 20 ст. за килограм набран цвят.
 

Постигнахте напредък със застраховането на етерично-маслените насаждения...

Да, но липсата на информация води до неизползване на някои мерки. Мога да спомена следното, че след като се преборихме и има възможност производителите на етерични култури да използват 65% отстъпка от застраховането и само 35% те да поемат, то много малко хора тази година ползваха тази преференция, която не е малка. Първо опазва реколтата, второ 35% върху стойността е толкова минимална стойност, а фонд Земеделие поема останалата. 

 

България ще успее ли да запази водещото място при отглеждането на етерично-маслени култури?

Смятам, че ние сме се доказали с доброто качество на продукта, което е много важно и нашите продукти се купуват като подобрители, което за нас е една чест, че държавата ни толкова малка дава такъв дан в световния пазар. Смятам, че ще продължим тази идея, тъй като нямаме отлив в намаляването на площи в последните години, което е оптимистично. Още повече, че програмите в новия програмен период са благоприятни за разширяване и за хора, които са заето в секторите: зеленчукопроизводство, животновъдство, биологично производство, етерично-маслени култури, овощарство. Това са водещи сектори, които в момента не са в много завидно положение, а също така новият програмен период ще помогне за подобряването на финансовото положение на дребните и средните земеделски фермери или стопани и най-вече на младите. Целта е да се влее млада сила в земеделието!


 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!