Учени от Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанската академия, от Аграрния университет в Пловдив и Нов български университет разработват модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България.
 
 
В продължение на две години изследователите ще търсят възможности как да се повиши пазарната сила на фермерите у нас. Проектът „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България“ се ръководи от проф. Нина Котева и се финансира от Фонда „Научни изследвания“.
 
По-ниското субсидиране на новоприетите страни в ЕС в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2007-2013 г. засили конкурентния натиск върху българските стопани, отчитат анализаторите.
 
От значение е и фактът, че приемането на страната ни в ЕС стана в условията на преобладаващо дребно земеделско производство, ниска производителност на труда и изпреварващо увеличение на цените на стоките и услугите, използвани от аграрния бизнес.
 
Структурата на селското стопанство у нас и технологичното равнище са сред факторите, които задържат развитието и конкурентоспособността на българските ферми, отбеляза при представянето на проекта доц. Димо Атанасов, декан на факултета по икономика в Аграрния университет в Пловдив.
 
 
В края на ХХ век в страната се формира недобра структура в сектора с много на брой малки и неконкурентоспособни стопанства.
Предишни изследвания са установили също, че голяма част от малките ферми изостават в технологично отношение. 
 
„Това е резултат от многогодишната политика, която се водеше в българското земеделие и най-вече свързана с подпомагането“, коментира доц. Атанасов.
 
По думите му, подпомагането в България от 2007 г., а и преди това по предприсъединителните програми, беше основано на обработваемата площ. Това създава предпоставки за по-силно развитие на екстензивните производства – най-вече на зърнопроизводството, и до формирането на големи стопанства, които получават огромни финансови ресурси от европейските фондове.
 
На другия полюс остават малките интензивни стопанства най-вече в областта на зеленчукопроизводството и животновъдството. До 2010 г. те не получават подкрепа или тя е съвсем малка. Чак от 2010 г. има схеми за подпомагане на глава добитък и те пак са с доста сериозни условия и обхващат главно средните стопанства – с над 10 крави или над 50 овце.
 
Българските фермери са изложени на сериозна конкуренция от производители на аграрни стоки в Турция и Македония. Това е особено осезаемо на пазара на много късните и много ранните зеленчуци, защото в тези страни климатът е по-топъл и там се използва по-малко енергия в оранжерийното производство. 
 
Друг фактор, който дава конкурентни предимства, особено на производителите в Турция, е употребата на някои химически препарати – пестициди и хербициди, които са забранени в ЕС и българските стопани използват по-скъпи химикали. 
 
 
Българските фермери проявяват голям интерес към възможностите да усъвършенстват работата си. „Наше проучване показа, че седем от десет земеделски стопани желаят контакти с науката, желаят нова информация“, отбеляза проф. Пламена Йовчевска, зам.-директор на Института по аграрна икономика.