През последното десетилетие все по-често се налага режимът на хранене с ниско или нулево съдържание на месо. Тази тенденция позволи на производителите на растителни алтернативи на продуктите от животински произход да станат сериозен играч на световния пазар за протеини. Ето защо е важно европейските фермери да се адаптират към промяната в потребителското търсене, казва Александра Кларк, консултант по устойчиво хранене, пред EURACTIV. 
 
 
Според данни на Euromonitor растителното мляко заема 12% от световния млечен пазар за 2017 г., а прогнозите сочат, че алтернативните продукти на животинско мляко ще продължават да се налагат, достигайки пазарна стойност от 19 млрд. евро през 2022 г.
 
Заместителите на месо също отчитат сериозно присъствие в Европа, заемайки 39% от общия пазарен дял в света. Годишният ръст от 8% предполага, че тези продукти ще достигнат световна нетна печалба от 4,2 млрд. евро до 2020 г. Доклад на Rabobank за 2017 г. предвижда алтернативните протеини да заемат една трета от общото търсене на протеини в Европа през следващите пет години.
 
Дори големите вериги за бързо хранене реагират на тези промени във вкусовете на обществото и вече предлагат или поне тестват безмесни версии на своите популярни бургери.
 
Очаква се т.нар. чисто месо, отгледано в изкуствена среда от мускулни животински клетки, да се появи на пазара през следващите няколко години. То също има потенциала да заеме значителен дял от европейското търсене на протеини.
 
 
Рано или късно огромният животновъден сектор ще се сблъска с нуждата да реагира на нарастващото търсене на алтернативни животински продукти, смята експертката.
 
През последните години Европейската комисия натрупа близо 350,000 тона запаси от обезмаслено мляко на прах. Парите за субсидиране и складиране на тези продукти можеха да помогнат на фермерите, които искат да заменят промишленото отглеждане на животни с производството на растителни култури за консумация.
 
По думите на Александра Кларк наложително е правителствата да подкрепят тези усилия и да пренасочат част от средствата за инициативи, които да позволят на фермерите да придобият нови умения и оборудване в отговор на променените търсения на пазара.
 
Поддръжниците на идеята за отдалечаване от интензивния фермерски модел в Европа изтъкват няколко предимства. Промишленото селско стопанство води след себе си отделянето на вредни емисии, влошаването на качеството на земята, водата и въздуха, намаляването на биоразнообразието. Освен това то влияе върху антимикробната резистентност и разпространяването на болести, предавани чрез храните, и зоонози.
 
Нещо повече, проучвания сочат, че много от хроничните заболявания, които причиняват близо 80% от смъртните случаи в ЕС, могат да бъдат предотвратени чрез режим, включващ растителна храна.
 
В заключение Александра Кларк апелира ЕС, който в момента реформира своята обща селскостопанска политика, да насочи повече финансови средства към фермерите, които желаят да се отдалечат от аграрно-промишления модел, наложен в момента.