Трета промяна на Стратегическия план за развитие на земеделието се залага от аграрното министерство, научи Агри.БГ. В рамките на няколко дни от януари 2025 г. браншовите организации трябваше да направят своите предложения за промените на стратегическия документ пред администрацията. От 1 януари 2025 г. е валидно второто изменение на Стратегическия план, което бе одобрено от Европейската комисия в края на 2024 г.

За Агри.БГ предложенията за нови промени в Стратегическия план коментира Венцислав Митков, председател на сдружението Обединени земеделски производители, които в партньорство с Националната асоциация на картофопроизводителите входираха с писмо в земеделското министерство своите искания. 

От двете обединения поставят на първо място промяната на базовото изискване към всички земеделски производители - дефиницията за „активен земеделски стопанин“ да бъде опростена максимално. 

“Независимо от вече направеното изменение, така заложената от страната ни дефиниция не отговаря напълно на целта на европейското законодателство, а именно да ползволи на всички земеделски производители, кото извършват земеделска дейност и гарантират продоволствената ни сигурност, спазвайки всички екологични изисквания, заложени в Стратегическия ни план.

В тази връзка настояваме дефиницията да бъде променена, като бъдат премахнати заложените проценти по отношение на доходи и приходи, а самата активност на фермера да се доказва само с доказан по фактури приход. Производството на земеделска продукция или извършването на земеделска дейност за опазване на биологичното разнообразие и екологично-насочени дейности при спазване на всички изисквания, заложени в националното законодателство е достатъчнен аргумент доказващ активното участие на всеки фермер в процеса”, категорични са браншовите организации. 

Обединените фермери изискват и няколко промени по интервенциите в Стратегическия план. Така например, общият бюджет на интервенцията за компенсаторни плащания в необлагодетелствани райони да бъде увеличен, като ставката за: Плащания за планински райони (НР1) до края на програмния период да бъде 60 лева на декар ежегодно, компенсаторната ставка на интервенцията Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения (НР2) да бъде завишен на 35 лева на декар. 

“За да бъдат осигурени допълнителните средства по НР1 и НР2 предлагаме да се приложи възможността посочена в чл.17, ал. 2 от Регламент 2021/2115, като България намали размера на основното подпомагане на доходите за устойчивост, което се отпуска на земеделски стопанин за дадена календарна година и което надвишава 60 000 евро с допълнителни траншове, като намалението на всеки един транш бъде равно или по-голямо от предходния. По този начин земеделските производители, които извършват дейност в най-трудните райони на страната ще имат един гарантиран и значителен доход, който ще им позволи да продължат да се занимават със земеделие”, коментира Венцислав Митков. 

По думите му това са стопани, които извършват дейност в райони, които пострадаха най-много от поредицата икономически кризи породени от войната в Украйна и COVID-19. 
Фермерите предлагат и при кандидатстване по инвестиционните схеми, заложени в Стратегическия план, да се въведат отделни приеми с отделни бюджети по групи  стопанства с различна големина и обхват. Обособяването на отделни групи да се извърши след изготвяне на съответния икономически  анализ и извеждане на конкретните потребности.


Акцент в предложенията на Обединени земеделски производителите е и създаване на интервенция ,,Обвързано подпомагане за  зърнени и маслодайни култури“ Интервенцията да е с обхват семейни стопанства отглеждащи до 500 дка. При създалата се пазарна конюктура и в следствие на поредицата от кризи след 2020 г. анализа ни показва, че това са най уязвимите стопанства. 
Управлението на риска също е важно за фермерите. Те настояват за комплексно разработване на всички компоненти на ,,Инструментите за управление на риска в земеделието“ и в частност взаимоспомагателнен фонд, застрахователен продукт, кредитен продукт и пълно покритие на територията на страната при превенция от градушки.