Съветът на Европейския съюз прие общ подход към нов закон за мониторинг на почвите, който цели да направи задължително наблюдението на здравето на почвите в ЕС. Законът ще осигури ръководни принципи за устойчиво управление на почвите и ще адресира ситуации, при които замърсяването на почвата представлява неприемливи рискове за здравето и околната среда.

"Здравите почви са основата на нашата храна, като 95% от това, което консумираме, идва от почвата. Освен това, почвите поддържат над 25% от биоразнообразието на планетата и са най-големият наземен въглероден резервоар. Въпреки това, почвата е ограничен ресурс и над 60% от почвите в ЕС не са в добро състояние.

Хората и нашите екосистеми зависят от почвата като източник на храна, чиста вода и местообитание. Но тя е невъзобновяем ресурс, който трябва да бъде защитен и възстановен. Днес правим важна стъпка към здрави почви в ЕС до 2050 г.", заяви Ален Марон, министър на правителството на Брюкселския столичен регион, отговорен за изменение на климата, околна среда, енергетика и участие на гражданите.

Цялостна рамка за мониторинг

Държавите членки на ЕС, с подкрепата на Европейската комисия, ще наблюдават и оценяват здравето на всички почви на своята територия. Това ще позволи на органите и собствениците на земи да предприемат устойчиви практики за управление на почвите и други подходящи мерки. Точките за вземане на проби за мониторинг ще се определят въз основа на обща методология на ЕС.

Законът предоставя допълнителни гъвкавости за държавите членки по отношение на измерванията на почвата, включително възможността за използване на съществуващи данни и системи за мониторинг. Определени са и минималните изисквания за качество на лабораториите, анализиращи почвените проби, за да се гарантира съпоставимостта на измерванията.

Оценка на здравето на почвата

Новият закон споделя амбицията на Европейската комисия за оценка на здравето на почвата, като поддържа концепцията за почвени дескриптори (физични, химични и биологични параметри). За да се адаптира към местните обстоятелства, е договорена по-гъвкава система с двойни стойности за оценка на здравето на почвата:

Необвързващи устойчиви целеви стойности на ниво ЕС за дългосрочни цели.

Оперативни стойности, определени на ниво държави членки за всеки почвен дескриптор, за приоритизиране и постепенно прилагане на мерки, водещи до здравословен статус на почвите.


Устойчиво управление на почвите

Държавите членки ще определят практики за устойчиво управление на почвите в рамките на пет години от влизането в сила на директивата, като вземат предвид ръководните принципи, посочени в закона.

Ограничаване на използването на земя

Общият подход се съсредоточава върху справяне с уплътняването и разрушаването на почвата, като най-видимите и най-лесни за мониторинг аспекти на използването на земята. Принципите за смекчаване ще се вземат предвид при планирането на използването на земята в държавите членки, като същевременно се запазва гъвкавостта за пространствените решения, включително жилищното настаняване и мерките за енергиен преход.

Замърсени терени

Държавите членки ще идентифицират всички потенциално замърсени терени и ще ги картографират в публичен регистър. Общият подход въвежда риск-основан и поетапен подход, който ще позволи приоритизиране на мерките, като се вземат предвид потенциалните рискове, социално-икономическия контекст и текущото и планираното използване на земята.

Следващи стъпки

Общият подход, постигнат от Съвета, ще позволи на ротационното председателство да започне преговори с Европейския парламент за окончателната форма на текста. Преговорите се очаква да започнат в рамките на новия законодателен цикъл.

Контекст

Според стратегията на ЕС за почвите, представена от Европейската комисия през 2021 г., липсата на специално законодателство на ЕС беше посочена като основна причина за тревожното състояние на почвите в ЕС. Новият закон има за цел да осигури същото ниво на защита за почвите, каквото съществува за водата, морската среда и въздуха в ЕС. Крайната амбициозна цел на предложената директива е всички почви да бъдат в здравословно състояние до 2050 г., в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване и програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.