Задава се нова Синя сделка – какво могат да очакват фермерите?

Едва свикнали с мисълта за Зелената сделка и по-високите агроекологични изисквания, свързани с нея, фермерите ще трябва да се настроят на нова вълна – т.нар. Синя сделка. Тази инициатива тръгва от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и вече е възприета от ЕП.

България пита, Брюксел отговаря: Кога субсидиите ще бъдат изравнени?

„Проблемът с водата започва да става сериозен в световен мащаб. През 2023 г. подготвяме поредица от становища, свързани с водите, които ще бъдат под общата шапка на Синята сделка. Темата пряко касае и фермерите, тъй като една огромна част от водата отива за напояване в земеделието“, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов – българският представител в Комитета. 

Той е докладчик по първото становище за ревизия на европейската Директива за градските отпадъчни води. Повече за нея и други важни промени, които са обсъждани в Брюксел през 2022 г. и засягат земеделието, ще разберем лично от него.

Темата е интересна за фермерите, тъй като утайката, която се отделя при пречистването на водата, може да се използва за наторяване. Въпросът е в какви параметри се изисква тази утайка да бъде пречистена и до каква степен трябва да бъдат извадени потенциално вредните компоненти, за да може тя да бъде използвана. 

Има няколко степени на пречистване на отпадъчните води. При изгаряне накрая може да се добие най-чистият фосфор, който сега ЕС внася от Русия. Това е начин Съюзът да засили своята стратегическа автономност. Освен това в тези отпадъчни води има много потенциална енергия и в тази ревизия се акцентира върху това, как тя може да бъде използвана.
    
Друго предложение е да се намали прагът на броя на жителите в едно населено място – от 2000 на 1000, така че и по-малките да могат да се възползват от европейско финансиране при изграждането на такива пречиствателни станции. 

С течение на времето ще имаме нужда от още по-голямо производство на растителен протеин и мазнини, защото значителна част от тях отиват за биогорива. Когато ЕС си поставя по-високи цели, трябва да си даде сметка откъде ще дойде необходимата биомаса. В момента се залага на по-голямо производство на рапица и въпреки че влиза в сеитбооборота, тя на практика заема мястото на културите, които ние можем да консумираме.

В досегашната статистика на ЕС пасищата не са отчитани като източник на растителен протеин, което е концептуална грешка. Именно този пасищен ресурс чрез екстензивно животновъдство може да стане протеин, който да е хранителен за хората. Тревопасните животни влизат в ролята си, като превръщат грубите фуражи в животински протеин под формата мляко и месо.

Предложението на ЕК за промяна на тази 30-годишна директива нарежда говедовъдните ферми до най-големите замърсители като циментови заводи, атомни електроцентрали, минна индустрия. Ако то бъде прието в първоначалния си вид, ще засегне нови 184 000 ферми в ЕС, включително всички говедовъдни ферми с над 150 ЖЕ. 

В хода на обсъжданията са постъпили становища прагът да бъде увеличен на 300 ЖЕ, както и ферми, насочени към биологично производство и към екстензивно животновъдство, да бъдат изключени от обхвата на Директивата. В началото на януари започват обсъжданията в ЕП, когато ще стане ясно в каква посока ще се върви. Повече по темата може да прочетете ТУК.

За да може ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., трябва не само да намали парниковите емисии, но и да улови въглерода, който е вече в атмосферата. За целта трябва да се направи достатъчно ясна правна рамка, за да може земеделието и горите да бъдат стимулирани да участват в тези процеси. 

Биомасата, която улавя въглерода, може да се използва под различни форми – за многоетажно строителство на базата на многокомпотентни дървени материали, за употребата на странични продукти от горската индустрия, които се влагат дори в направата на жилищни изолации и нови батерии. Това е една от главните точки в програмата на идващото Шведско председателство на Съвета на ЕС.
 
Потенциалът на земеделието за улавянето на въглерода също е огромен, но той трябва да бъде балансиран с устойчивото производство на храни. 

В това отношение французите са много напред. Още преди 12 години те започват да разработват система как фермерите да бъдат обезпечавани за прилагането на екологични практики и за улавянето на вредните емисии. Във Франция такъв вътрешен пазар за продажба на въглеродни сертификати вече работи. В момента се обсъжда формулирането на специална директива, така че колелото да се завърти в европейски мащаб.

През септември 2022 г. ЕК представи рамка за управление при кризи, която цели да запази свободното движение на стоки и услуги и тяхното наличие на пазара в случай на бъдещи извънредни ситуации.

Работи се в посока как ЕС да бъде по-устойчив на кризи и да засили своята стратегическа автономност. В условията на Ковид пандемия и военна нестабилност бяхме свидетели на блокирани контейнери, закъснели доставки, многократно поскъпнали торове – все неща, свързани с нашата хранителна устойчивост и независимост.

Важно е да се подчертае, че вече не се говори само за борба с климатичните промени, а и за устойчиво производство на храна. Това е едно от заключенията на последната Конференция на ООН по изменението на климата (COP27), която се проведе в Египет през ноември. Ако преди това бяхме фокусирани върху целите на Зелената сделка, развитията от последните две години ни показват красноречиво как да произвеждаме устойчиво храна, за да имаме какво да сложим на трапезата.