Процесите на заблатяване и засоляване на почвата при напояването се появяват, когато се допускат големи превишения на поливните норми и не се вземат мерки за извеждане от поливните площи на излишните повърхностни и подпочвени води. Те се появяват и като резултат на лошата експлоатация на напоителните системи - от голяма филтрация на вода през каналите; от изтичане на вода пред дигите поради ненавременно ремонтиране; от навлизаме на вода в поливните площи през мъртвите сезони и др.

Когато има излишна повърхностна вода, чрез филтрация през почвата тя се присъединява към подпочвените води. При условие че няма естествен отток или дренаж, нивото на подпочвените води се повдига и се появява заблатяване. Изпарението на водата от повърхността на почвата при заблатяването се подхранва от подпочвените води, които се изкачват по капилярен път.

Когато подпочвените води са по-силно минерализирани, при изпарението се изнасят на повърхността на почвата големи количества минерални соли, които се натрупват в активния почвен пласт, и настъпва засоляване.

Процесите на заблатяване и засоляване, на почвата са тясно свързани помежду си. Те настъпват по една и съща причина - от високото ниво на подпочвените води.

Засолените почви не са годни за отглеждане на селскостопанските култури. При настъпване на процес на засоляване плодородието на почвата силно намалява. Най-вредни за растенията са солите на солната и сярната киселина - натриев хлорид, магнезиев хлорид, калциев хлорид, натриев сулфат и магнезиев сулфат. Към вредните соли спада и натриевият карбонат. При засоляването в активния почвен пласт се натрупват соли от 1 до З и повече проценти от масата на сухата почва.

Степента на засоляването се определя от съдържанието на и в еднометровия пласт на почвата. Различават се три степени на засоляване - силно, средно и слабо.

Силно засолени почви. Повърхността им е покрита от солите с бели оцветявания и повече от 50% от растенията загиват.

Средно засолени почви. По повърхността им има по-малко бели оцветявания и от 30 до 50% от растенията загиват.

Слабо засолени почви. Имат само отделни петна от бели оцветявания и загиват от 10 до 30% от растенията.

Засоляването на почвата може да бъде първично и вторично. Първичното засоляване се явява при естествени условия, в низините, където не могат да се оттичат почвените води, а вторичното - при неправилно напояване на културите.

Засоляването на почвата оказва вредно влияние на растенията с повишена концентрация на почвения разтвор, в който се намалява смукателната сила на кореновата система. От друга страна, натрупаните соли действат като отрови за растенията. Те убиват почвените бактерии, които имат голямо значение при храненето на растенията и поддържането на почвената структура.

Вижте още:

Правилен избор на подхоящия хербицид и интегрирана борба с плевелите

Екскориоза по лозата

Обикновена краставична мозайка - Cucumber mosaic virus (CMV), група Cucumovirus