Българските производители и преработватели в сектор „Храни“ вече си имат своя Закон за храните и Национален съвет по храните. Първата онлайн среща със земеделския министър, която дори беше излъчена на живо, вече е факт. На нея Десислава Танева обеща, че до декември трябва да бъде приета подзаконовата нормативна уредба в сектора.

Отменят Наредба 26, готвят нова

Една от промените ще бъде отменянето на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход и подготвянето на нова. Нейното обществено обсъждане тече до 8 октомври, а дали ще бъде по-гъвкава от предишната, още не е ясно.

Проблем, за който стопани и организатори на фермерски пазари алармират от години, е че липсва ясна дефиниция на понятия като „фермерски“, „местни“, „домашни“, „занаятчийски“ храни. Особено важна за тях е липсата на регламент за т.нар. занаятчийски храни, т.е. такива, които се правят ръчно, както едно време и съвсем не по правилата на БАБХ.

Въпросът отново бе повдигнат от Петър Петров, животновъд от Габровско и председател на Национална асоциация на младите фермери в България (НАМФБ).

„От доста години го говорим, а още нищо не се прави. Идеята е подобни производители да имат право да произвеждат минимален обем от определен продукт, дори и тяхната производствена технология да не отговаря на изискванията на БАБХ. От една страна, клиентът да е на ясно, че купува такава продукция, и да носи своята отговорност. От друга страна, производителят да знае, че е защитен по закон и притежава съответния документ“, обяснява младият фермер пред Агри.БГ.

Той дава за пример ръчно правено сирене, което не седи в хладилник от 2 до 6 градуса, а на тавана на 15 градуса, защото така са го правили бабите навремето. 

„Ако отидеш в БАБХ, те не могат да те сертифицират с подобна технология. Но нека фермерът да има право да прави например 200 – 300 кг на година и по този начин да запази своя уникален продукт законно“, допълва Петров. 

Според него това е начин всички подобни производители да излязат на светло, да са регистрирани и да се знае, че те правят например уникален нафпавок, зелено сирене, Куртовска лютеница. 

„Ако все пак възникне някакъв проблем, инспекторите да знаят къде да отидат и да вземат проби. Но да не им се затваря пътят на тези хора, защото тези продукти са нещо ценно“, убеден е животновъдът.

Още повече във времена, когато фейсбук групите за търговия с храни, произведени на село, в градината, в гаража, в гората или къде ли още не, набират все по-голяма популярност, не е лошо да се помисли за по-ясни правила, с които производителите да имат стимул хем да запазят традициите, хем да продават законно.