Едно от предложенията за промени на Закона за подпомагане на земеделските производители е допълнително да се ограничи правното основание за неизрядните наематели или арендатори на земи от държавния и общинския поземлен фонд. 

Остатъчен поземлен фонд: Дават се още права на общините

Депутати обаче питат какво се случва, когато е подадено правно основание за ползване на земи, но не е платена рентата на техните собственици.

„Има райони в страната, в които рента не се плаща с години. Въпреки възраженията и желанието на собствениците да прекратят договори за неплащане, правните основания си остават или се преместват на съседно лице. Има една доста сериозна ощетена група от собственици на земеделски земи, на които им се ползва имотът, но нямат възможността икономически да го реализират, защото просто рентата не е платена, и това според мен е пропуск в Законопроекта“, изразява мнение Светла Бъчварова по време на заседание на парламентарната Комисия по земеделие.

Според нея трябва да има процедура, при която собственикът на земеделска земя да може да подаде възражение в общинската служба по земеделие, че не му е платен наемът по договора, да се извърши проверка и при нарушение правното основание на ползвателя да отпадне, защото тази земя на практика не се ползва по начина, по който е разписано в договора.

„В Търговище има доста случаи на неплатени арендни договори, при които собствениците искат да ги развалят и имат възможността, но процедурата е дълга. През това време две години този ползвател си взема субсидията. Когато съдът излезе с решение, се прехвърля на брат му или на някой друг и пак продължават по същия ред. Има собственици с по 5 – 6 години, без да им е платено абсолютно нищо. 

Там има и доста сигнали как нотариуси заверяват договорите. Човекът не е присъствал, но е подписал аренден договор, нотариално заверен. Тези сигнали обаче няма как да се проверяват“, твърди депутатът.

Лилия Стоянова от дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в МЗХГ обаче твърди, че повечето договори са едногодишни и проблемите идват от многото наследници на даден имот.

„Над 80% са едногодишни договори, а там няма изискване за квота – един съсобственик сключва договора. Той взема парите по него, прибира си ги в джобчето и изобщо не информира другите. На практика се получава така, че голямата част не знаят, че парите са платени – или нямат връзка, или не си говорят. Ако те кажат: „Спрете му на този подпомагането, защото не си е платил договора, а той всъщност го е платил, тук отиваме в отношенията между съсобствениците. Материята е доста сложна“, категорична е Стоянова. 

Един от вариантите е да се помисли за норма, която да защитава и физическите лица, както се случва при земите от държавния и общинския поземлен фонд.

„Ако арендаторът удостовери например с разписка, че за този номер на имот Х е платил на човека Y, който е един от сънаследниците, съответно да му бъде признато правното основание. Горе-долу това е компромисният вариант, върху който може да помислим“, предлага председателят на Комисията по земеделие Мария Белова.