Специалисти алармират за негативната тенденция за развитие на интензивното селско стопанство, пише The Guardian.

Кирил Жендов: Нашето земеделие стана по-едро и затова е по-стабилно

Съществува такава тенденция – да се взимат животните от полето и да се преместват в промишлени ферми,  в които има нечовешки условия на живот. Това не е само жестоко отношение към тях, но и оказва дългосрочно въздействие върху здравето на човека, дивата природа и планетата, казва ръководителят на екоактивистите от Compassion in World Farming Емма Славински.

По думите й държането на животни в клетки и навеси само на пръв оглед изглежда като добра идея, тъй като предлага видима икономия на пространство. На други места обаче се използват огромни площи за отглеждането на фуражи.

Славински отбелязва, че в графство Северен Йоркшир в мегаферми се отглежда най-голямото количество свине – над 220 000, като животните не получават достатъчно грижи и храна. Само във Великобритания има около 800 големи животновъдни стопанства.  

Почти във всяко графско в Англия има една ферма, която работи в промишлени мащаби. Само 12 окръга в кралството нямат свинеферми или птицеферми, в които производството да се класифицира като „интензивно“. На този критерий отговарят фермите, в които се отглеждат над 40 000 птици, 2 000 свине или 750 свине-майки.



Увеличаването на броя на мегафермите, които критиците определят като жестоки и излишни, е част от процеса на ръст на интензивното животновъдство, което показва прираст от 26% за последните 6 години.

Като пример от Guardian дават графство Херефордшир, където има над 16 млн. животни във фермите. Основно става дума за птици. Така в тези стопанства в графството има 88 пъти повече животни, отколкото са жителите.

Процесът на увеличаване на броя на мегафермите във Великобритания се случваше незабележимо, въпреки техните размери и противоречията около тях. Това се дължи отчасти на факта, че много фермери са разширявали своите съществуващи обекти, вместо да бъдат откривани нови. Това в някои случаи е привличало вниманието, тъй като местните жители са се оплаквали от миризмата, шума, риска от заболявания и потенциално замърсяване.

През годините протестират и защитници на правата на животните. Те твърдят, че фермерството в промишлени мащаби практически лишава добитъка от достъп до свеж въздух и пречи на естественото му поведение.



На свой ред защитниците на мегафермите твърдят, че разпространението на болести, замърсяването и въглеродните следи може да бъдат сведени до минимум по този начин. Освен това цената на продукцията е по-ниска от тази, предлага от дребните фермерски стопанства.

Британски активисти обръщат внимание на това, че мегафермерите карат по-малките ферми да излизат от пазара, което води до попадането на все повече земи в ръцете на представители на едря агробизнес.

Професорът по ветеринарни науки от Бристолския университет Кристин Никол заявява, че размерът на фермата не е по-малко важен, отколкото качеството на грижата за животните.

По думите й дори добитъкът в неголемите ферми може да страда от недостатъчно грижа или лоши условия, особено през зимата.

Като цяло са налице сериозни доказателства, че твърде интензивните начини на животновъдство пречат на вътрешните процеси, особено на комфортното движение, протягане, грижа за окосмяването и разполагането на гнездата, казва ученият.