Цялата система с „белите петна“ е порочна. В друга страна в ЕС няма подобен режим, заявява пред Монитор юридически експерт, ползван от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), пожелал анонимност. 

Какво трябва да знаете като собственик на бяло петно?

Той допълва, че по статистика само за около 4% от “белите петна“ няма договор между ползвателите и собствениците. В Северна България този процент е по-малък, а в Южна - доста по-голям. В Североизточна България почти няма проблем. В Южна България обаче делът им е 10-15% заради наличието на фалшиви договори.“,обяснява юристът и добавя, че е възможно делът на „белите петна“ да е много по-голям, защото има съмнение, че част от договорите за наем са фалшиви.

Схемата за „белите петна“ в момента подпомага фермерите да могат да комасират площите, категоричен е председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков и  припомня, че процедурата беше временна, докато се реши как ще се процедира, но все още е в сила. 

Има обаче намаляване на „белите петна“. Рано или късно проблемът трябва да се реши. Наличието на „бяло петно“не задължава арендаторът да потърси собственика за да сключи договор с него за ползване на имота му, обяснява Стайков.

Всеизвестно е и че рентите за тези земи е и в пъти по-малка. По данни на земеделското министерство за изминаващата стопанска 2020/2021 г. общата площ на „белите петна“ е 1 591 932 дка, разпределени в 600 746 имота. Лидер по брой с 85 217 ниви е Софийска област. Районът е №1 и по площ в сегмента със 178 472 дка. От 2015 г. досега в сметките, в които се внасят рентите за „белите петна“, набраните средства са 169 459 881 лв., като от тях изплатени на собственици са 45 418 250 лв.

Според Костадин Костадинов, председател на Нaционалната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), повече „бели петна“ има в районите, където рентата е ниска. Затова и хората не се интересуват от имотите си. Зърнопроизводителите пък плащат рентите и за „белите петна“, защото в противен случай не могат да очертаят площите си за подпомагане. 

Големите собственици на земи искат да направят нещо като банка с белите петна и да ги отдават на търг за ползване, добавя той и обяснява, че сегашният режим, включително за „белите петна“, е едно от най-добрите неща в земеползването и най-честното, създадено назад в годините. 

„Разбира се, трябва да има и подобрения, технологично с промяна на закона при споразуменията за земеползване", добавя Костадинов. Сега се изисква те да бъдат подписани от всички земеползватели, но по места, поради лични дрязги някои не го подписват, защото искат да обработват земя по свой избор, а не където са е наели или притежават в землището. “Подобни случаи според мен са и причина за разправиите по места. Нормално ще е споразуменията да се подписват от две трети от ползвателите и така ще бъдат намалени проблемите. Това е и предложението на нашата асоциация“, уточнява браншовикът.

"Парите за тях собствениците им могат да ги потърсят до 10 години в ОДЗ, но процедурата е не само сложна, но и не е стандартизирана за цялата страна. В Пловдив например може да ви поискат едни документи, а в Силистра - нещо други. Така се получава каша, което е направено нарочно, за да се затруднят хората, смятат експерти."

След изтичането на срока от 10 години непотърсените от собствениците суми остават за държавата на разпореждане на земеделското министерство.

Относно рентите:

Най-ниски си остават те в областите Хасково и Кърджали и районите на Перник и Радомир - от 25 до 45 лв./дка, а за мерите и пасищата - между 10 и 15 лв. Най-високите ренти са за обработваемата земя по поречието на Дунав, като в Северна България те се поизравниха и са в рамките на 60-85 лв./дка. Това са най-плодородните райони на страната“, обяснява конюнктурата на пазара председателят на БАСЗЗ и припомня, че за трайните насаждения рентите обикновено са по-високи – над 100 лв./дка.

Физическите лица, получили суми от ренти от земеделска земя под аренда в размер до 5000 лева, нямат задължение да ги декларират в НАП, уточнява още Стайко Стайков.