Кивито е претенциозно и взискателно растение.  Кивито е лиана подобно на лозата и се изисква резитба на плододаващите звена. Плодните звена се формират, от едногодишни леторасти, които се режат на две пъпки. По раменете, привързани към телената конструкция се развиват леторасти, които плододават ако произлизат от пъпки на двугодишна дървесина. Плодовете на кивито се разполагат в пазвите на първите 6-7 листа от основата на летораста. При зимна резитба през следващата година плододалата клонка се реже на 2 пъпки зад последния плод.



 



От там се развиват нови два летораста, които плододдават. На следващата година те се режат по същия начин- на 2 пъпки зад последния плод. В продължение на няколко години се получават удължени плодни звена, подобни на чепове, оголени в основата. Периодично се налага те да се обновят за сметка на нови леторасти, произлезли от рамена близо до тях. Броят на звената зависи от силата на растенията, но е желателно те да са разположени през 25-30 см един от друг. Ако са по-гъсто разположени растенията се претоварват с плодове и качеството се влошава. Освен зимна резитба, при кивито съществува и така наречената дълга резитба.



 



При нея по раменете се оставят по няколко едногодишни клонки през следващата година. Летните резитбени операции в периода на плододаване имат голямо значение. Прилага се филизене, с което излишните леторасти по рамената и стъблото се премахват от основа. Това се прави в началото на вегетацията и се повтаря при необходимост. През юни и юли оставените леторасти се съкращават на 60-80 см от основата, защото оставени да се развиват свободно, достигат 3-4 м дължина.