За родните биопроизводители времето напоследък е часовник, който тиктака като бомба със закъснител. Още има проблеми със СЕУ при заявленията за Кампанията, срокът си тече, а Наредбата за биологично земеделие все още е на обществено обсъждане. Много въпросителни продължават да не намират отговори. „Честно казано, не знаем как ще завърши кампанията”, коментира пред Агри.БГ Веселина Ралчева, понастоящем член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти (БАБ).

Добивите от череши са наполовина, стоката заминава за прясна консумация

Според публикуваният Проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“ от 2023 г. се изисква биопроизводителите да доказват добив от всеки парцел и от всяка култура. Оказа се обаче, че има редица неясноти по текста на нормативния акт, още повече, че той ще бъде публикуван в Държавен вестник дни преди края на Кампанията.

„В наредбата няма изключения за неплододаващите трайни насаждения. Те принципно се подновяват през определено време или пък са вследствие на диверсификация на производството. Който не създавал градина с трайни насаждения, той не е наясно колко инвестиция е това и какви проучвателни дейности са нужни преди да стартира дейността, както и в първите години на адаптация на една биоградина. Само такъв човек може да си представи, че точно в този период хората няма нужда да бъдат подпомагани", подчертава Ралчева.

Когато започне плододаването, започват и приходите, реално дотогава са първите решаващи години за бизнеса – когато още няма възвръщаемост. Фермерите няма как да докажат продукция, защото такава не съществува, но точно тогава определено се нуждаят от помощ. Стратегическият план на страната ни за следващия програмен период не упоменава такава една помощ, но по думите на браншовика в наредбата може да се въведе изключение със съответната обосновка за него.

Веселина Ралчева: Възможно е в наредбата да се направи изключение! И едва ли против ще бъде който и да е европейски чиновник, защото освен буква всеки закон има и дух.  Напълно нормално е, въпреки че е записано нещо, да има изключения. На всеки му е ясно че е невъзможно да се получи добив при тези насаждения.

Представителят на биосектора отбелязва, че има и други „дребни неща, които трябва да се огледат, да се пипнат и да се пренапишат, но най-сериозните подводни камъни са добивите и реализацията”.

„Просто няма как да унифицираме всички казуси и отделни случаи, няма как да наказваме определени хора, които и без това са претърпели по някаква причина неуспех в определена година. Надявам се да намерим до края на периода за обсъждане решение на тези казуси”, заявява още Ралчева.

Друг голям казус на биопроизводителите, предизвикан от Стратегическия план, е това, че те не могат да съчетаят кандидатстването по биомярката с почти никакви други екосхеми и интервенции. „В много случаи са ощетени, защото например други интервенции с по-високи ставки (например отглеждането на редки местни сортове или устойчиви към климатични условия) не могат да се съчетават с биото и колегите са поставени пред дилема кое от двете да изберат”, дава пример биопроизводителката и допълва:

„Ставките за биологично растениевъдство като цяло бяха увеличени, но има много групи в списъка и известна несъразмерност между тях. Съществуват обидно ниски ставки за някои култури, които са по-ниски от предишните. Например десертните лозя или зърнено-бобовите култури, които са неизменна част от сеитбооборота в биологичното производство, тъй като ние не можем да използваме изкуствени азотни торове. Няма логика грах или друга бобова култура да бъде с по-ниска ставка от предходния програмен период”.

На финал Веселина Ралчева отбелязва, че в хода на кампанията СЕУ продължава да е с много проблеми - биослоеве няма, липсва възможност за проверки и ред други, което допълнително усложнява и притеснява фермерите.