Преди 16 години Янко Георгиев и Ростислав Димитров са започнали да купуват земя в землището на село Алваново. Нито един от тях не е от този район, но идеята за градинарството е закодирана и в двамата, макар да работят съвсем различни неща. 

Красимир Аврамов: В земеделието се сблъскват редовни и виртуални фермери

 

„Събрахме 7-8 дка и трябваше да вземем решение какво да правим с тях. Това бяха стари лозя, които тогава не бяха пипани от около 25 години и бяха напълно изоставени и недостъпни“, разказва Янко Георгиев. 

В първия момент новите собственици недоумяват какво правят, но са осъзнали, че тази земя никога не е виждала конвенционална химия и това е дало нов смисъл на всичко. Започнали почистването и малко по малко джунглата станала градина, за която са били категорични, че ще бъде биологична, макар да е липсвала яснота дали ще садят сливи, круши, ябълки или други видове овошки. 

В крайна сметка градината е сливова, за съвети по нейното отглеждане ползват външна фирма, от която биопроизводителите са изключително доволни. 

Към този момент плодовата градина е 70 декара, овошките са сливи сорт Стенлей, междувременно са успели да купят още 100 дка, върху които са засадени орехи от сортовете Извор 10, Шейново, Дряново и Силистренски. 

Двамата градинари са приятели от младежките си години и неслучайно са се събрали заедно да създадат градините. Ростислав е икономист по професия, а Янко е инженер-конструктор на мостови конструкции и в началото нямат нищо общо със земеделието. 

„Нашите родове са били обаче земеделски и това е кодирано в гените ни. Това се доказва от факта, че вече 16 години развиваме идеята за биоградини Алваново, за сушените сливи на слънце, за пестила, за сладката и живата маслена козметика“, споделя още Георгиев. 

И уточнява, че собствениците на Биоградини Алваново не разчитат на доходи от своята мисия. 

„Храним семействата си с корено различни професии, но сърцата са ни в градините, в биологичното отглеждане на плодовете и продуктите от тях. Всяка една свободна минута сме там, макар да живеем във Варна“, открехва завесата още малко Янко. 

Преди 16 години Ростислав е започнал изграждането на къща в Алваново до самите градини. Това сега е база за двамата ентусиасти. Към момента изграждат цех за преработка с подкрепата на Държавен фонд „Земеделие“ и с професионалната подкрепа на фирмата, която ги съветва от самото начало. Очаква се пролетта цехът да е готов и да продължат с идеята за биологичното производство и преработката. 

„Това, което ни държи най-много в кондиция и ни радва всекидневно, са разговорите с нашите нови и стари клиенти, които не спират да ни хвалят, колкото и нескромно да звучи. Радваме се много, защото голяма част от тях осъзнават какво получават, идват и ни помагат безвъзмездно по време на кампаниите. За нас това е изключително ценно, защото начинът, по който отглеждаме и сушим сливите, изисква много ръчен труд. 

За да произведат 7-8 тона сушени на слънце сливи и 2-3 тона пестил, на тях им трябват около 25 човека за около 45 дни.

 

„Това е много трудно, но ние имаме голям късмет, защото в района на Търговище се намира село Дългач, чийто жители са с нас от създаването на градините и сме им много благодарни. Те са много сърдечни хора, които ни помагат от сърце“, споделя Янко. 


Георгиев не иска да говори за проблемите в сектора. Той дори не харесва думата проблем и предпочита да нарича трудностите по един по-елегантен начин - въпрос за решаване. 

„Важно е човек да не се съсредоточава в материалното и меркантилното, а в растежа и в развитието си. Късметът при нас е, че ние имаме възможност да си го позволим. И двамата обичаме това, с което се занимаваме и вярваме в него, че ще бъде и пребъде. Одобрението от осъзнатите хора, това пожелавам на всеки, който се занимава с често сърце със земеделие“, казва инженер-конструкторът. 

От думите му става ясно, че любовта и желанието са определящи за старта в земеделието. Според него знанието има смисъл, когато успееш да го предадеш на повече хора.

„Основната ни мисия не е да продадем стока за 500 лева, а да научим повече хора по какъв начин сами да използват слънцето, плодовете и зеленчуците, които са произвели или са закупили. Как да ги сушат, как да ги съхранят без консерванти, без захари и без помощта на „съвремието“. 

„Трябва да сме наясно, че нашите прародители са знаели много неща, които в момента са забравени“, казва Янко и дава за пример маслото от ядка на синя слива, което е 8 пъти по добро от аргановото масло по отношение защита на коса, кожа и нокти от свободни радикали. Студеното пресовано масло от сливови ядки се добива в биологични преси, тъй като компанията е биологично регистрирана и трябва да се спазват всичките правила за производството му. 

Собствениците на Биоградини Алваново смятат, че 70 декара сливи и 100 декара орехи са им напълно достатъчни. „Нашата цел не е да правим масовост, а да имаме качествени продукти, които за момента продаваме в България. Нямаме нужда от голямо разширяване. Ако има свободни граничещи парцели, бихме ги купили“, уточняват те.

В момента Янко и Ростислав успяват да продават спокойно своята продукция, вече имат над 11 000 клиента. „Не сме хора, които държат да имат прекалено много клиенти. Трябват ни наистина осъзнати хора, които знаят какво искат“, казва Янко Георгиев в заключение.