В Австрия овцевъдните ферми от семеен тип обработват около 45 ха земя, което е много. В други държави пък, като Румъния, една семейна ферма обработва около 130 ха земя и това е нормално. У нас обаче целта е друга – искаме да насочим вниманието си върху това да намерим най-прекия път до потребителя. Искаме да произвеждаме мляко и месо на световни цени. Това коментира Йозеф Щокъл, президент на Асоциацията на овцевъдите от Австрия за Фермер.БГ.
 
Експерти: Спасението на овцевъдството е в директните продажби 
 
Местните храни
Наистина е много трудно да се работи в тази посока и да се направи разпознаваем традиционният продукт. Това е дългосрочен проект, чиято цел трябва да бъде единствено да информира консуматора какъв е даденият продукт. В Австрия имаме изградена политика. Поставяме три флага – червен, бял и черен. Ако както при вас, животното идва в Австрия от друга страна, но е заколено в австрийска кланица, ние слагаме червен флаг на етикета. Това дава ясна представа на потребителя, че не купува австрийско месо и че не може да очаква същото качество, което наш, роден продукт, би предложил. Трябва да започнете с комуникацията с потребителите и да ги накарате да ви вярват, и не на последно място да изберат българската продукция пред новозеландската, например.
 
Секторът Австрия
В момента света се намира в една ситуация, която ние в Австрия имахме преди 15 години. Тогава намалихме популациите на животните. Изградихме много нови ферми за производство на овче месо, мляко, козе мляко и месо и това ни помогна да бъдем стабилни на вътрешния си пазар. 
 
 
Нямаме голям износ, може би някакъв скромен процент и то само на някои суровини изнасяме за Италия и Германия. Основната част от производството остава у нас. Около 95% от козите продукти във Франция се консумират в рамките на държавата, така че и те имат един стабилен вътрешен пазар. Това трябва да направи и България, според мен.
 
Виждаме, че пазарът се залива с евтино агнешко от Великобритания през пролетта, както и с доста по-ниско като цена агнешко от Австралия и Нова Зеландия. Според мен всички ние на международно ниво трябва да се изправим пред световните проблеми. Трябва да се създадат национални програми за качество на месото, за да могат да се задоволят нуждите на нашите производители.
 
Смятам, че ние като производители сме в добра позиция, защото имаме добър авторитет пред нашите потребители. Преди 20-25 г. нашето производство започна с директното предлагане на висококачествени продукти на потребителите. 
 
Младите в сектор „Овцевъдство и козевъдство“
За имиджа на селското стопанство, мисля, че е общ проблемът с младите и работната ръка. Голяма част от младежите желаят да работят по-скоро в IT сектора, но това, което ще бъде необходимо в по-голяма доза на потребителите ще бъдат продуктите от агросектора, а не от информационния. 
 
В Австрия имаме няколко програми за младите. Всъщност има възможност още на 14 годишна възраст детето ти да попадне в агросектора. Имаме различни специални обучения, курсове и паралелки. Освен това организираме и посещения на ферми за най-малките. Проблемът обаче е, че имаме квалифицирана работна ръка, но не и неквалифицирана. 
 
ОСП след 2020
Смятам, че ОСП върви в правилна посока. Говори се за скъсяване на веригите на производство и  намаляване на пътя между производител и консуматор. Това според мен е от водещо значение.