Йордан Райчев е зърнопроизводител от Южна България. Той стопанисва около 6 000 дка в землището на село Крумово, Пловдивско, като отглежда традиционните за региона култури. В интервю за Фермер.БГ дискутираме директните плащания, нуждата от застраховане на продукцията и това как се прави успешен агробизнес в България.
 
 
- Г-н Райчев, как и защо се насочихте към земеделието?
С брат ми сме свързани със земеделието от много малки. Това сме правили като деца, това правим и днес.
 
- Според Вас в правилна посока ли се движи българското земеделие?
Мисля, че за момента земеделието у нас се движи в добра посока. Разбира се, има много фактори, които могат да повлияят. Един от тях е новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Нашата посока на земеделието, като цяло много зависи от новия програмен период и какво ще предложи Европейският съюз (ЕС).
 
 
- Казвате, че тласъкът, с който се движи земеделието в България зависи от една част от ОСП. Тогава каква трябва да е нашата позиция, според Вас?
Според мен най-важното е да сформираме едни общи интереси и да ги отстояваме.  
 
- А трябва ли да останат директните плащания и обвързаната подкрепа в сегашния си вид?
Според мен, а и според това, което пише в медиите, няма да останат в този си вид. Дали това е най-добрият вариант, аз не съм човекът, който може да каже. Това, което мога да кажа като земеделец е, че в момента директните плащания и обвързаната подкрепа работят добре и фермерите свикнаха с новите условия. Всички колеги се научиха да си подписват договорите и да са коректни спрямо собствениците на земя, но дали това ще продължи, по-скоро мисля, че не. Предполагам, че подпомагането от този си вид ще бъде трансформирано под някаква друга форма. 
 
- Вече 10 години България е член на ЕС. Какво според Вас спечели сектора и фермерите за този период?
- Направиха се много проекти по мярка 121. Също така се внесе много техника. Освен това и голяма част от европейското подпомагане бе насочено към малките и средните стопанства и така, там също се направи много. А освен това, чрез директните плащания, много пари се наляха в земеделието. 
 
- Според Вас как се прави успешен агробизнес в България? Какъв е Вашият ключ към успеха?
- Това, което аз съм разбрал за всички тези години е, че трябва да се намери ключа според конкретните условия, в конкретния регион - каква култура да се отглежда. Според мен успешно земеделие може да се прави и резултатите се виждат. Нашият ключ към успешното земеделие е това, което правим вече 20 години – всичко се постига с упоритост, постоянство и много труд .
 
- Как върви пролетната компания?
- За момента кампанията върви много добре. Културите са в отлично състояние и дано така да продължава. (бел. ред. 8 юни)
 
- Имате ли резервен план, ако нещо се обърка - застраховате ли продукцията си?
- Да, застраховаме площите си. Според мен условията са изгодни, но единствено за застрахователите. От много години застраховам културите, които отглеждам, но ако Ви кажа какви суми съм дал, сигурно никога няма да си ги върна. Условията са в полза на застрахователната компания. 
 
 
- Защо продължавате да застраховате тогава? Някой въобще дава ли ви гаранция?
- Сумите, които изплащат застрахователните компании са коректни, но застрахователната премия е много висока, а това, което получаваме, е ниско спрямо премията. Застрахователните компании си пазят бизнеса, нормално е, според тях рискът е прекалено висок и затова трябва да се застрахова в изгодна за тях сума. Проблемът е, че внасяш голяма сума, но получаваш малко пари при застрахователно събитие. Просто в този случай трябва някаква държавна подкрепа. 
 
- Имате ли проблеми с намирането на работна ръка, дефицит ли са обучените механизатори в Пловдивско?
- Мога да кажа, че съм много щастлив, че имаме добър екип от вече много години. Всички те са млади момчета, колеги, с които сме в приятелски отношения и се разбираме много добре.
 
- Мои са марките машини, на които се доверявате?
- В нашето стопанство имаме и много стари машини, и много нови. Но като цяло имаме крещяща нужда от обновяване на машинния парк. Разбира се, всичко е свързано с финанси, а мярка 121 вече я няма. В момента няма как да се възползваме от европейските програми, тъй като за чисто зърнопроизводство, почвите не достигат. Сега е така, че трябва да обвържеш зърнопроизводството със зеленчукопроизводство, с овощарство или с животновъдство. Според пазара и условията, чистото зърнопроизводство е достатъчно подпомогнато и сега приоритетите са в другите браншове. Марките, на които се доверяваме са Monosem, John Deere, CLAAS, като разбира се, имаме и стари машини, от които не може да се откажем, защото няма с какво да ги заменим.
 
- Що се отнася до препаратите за растителна защита? А какви семена използвате?
- Относно растителната защита разчитаме на Байер, що се отнася до семената, залагаме на Пионер и ДЕКАЛБ.