Инвестиции в иновативното земеделие – това е новата област, на която Европейската комисия обръща сериозно внимание, насочва инвестиции и подкрепя напълно. Това коментира генералният директор на главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ Йежи Плева ексклузивно за Фермер.БГ.
 
 
Г-н Плева, кои са уроците, които научихме от настоящия програмен период на Общата селскостопанска политика?
Уроците са различни за различните участници в програмите и за различните райони. Това, което мога да кажа е, че Програмата за развитие на селските райони допринесе значително за подобряване на ситуацията в тези райони. Благодарение на различните мерки по нея се създадоха нови работни места и то не само в земеделието, а и в други сектори, допринасящи за конкурентоспособността на европейското и българското земеделие. 
 
Нека дам един пример. Преди да станат част от ЕС, България и някои други страни-членки бяха нетни вносители на храна и земеделски продукти, но след приемането ѝ в ЕС, България вече 7 последователни години е нетен износител. Разбира се, все още има потенциал за развиване, но факта че България от нетен вносител е преминала в нетен износител означава, че сектор „Земеделие“ става все по-конкурентоспособен. Това е един от показателите, по който се определя конкурентоспособността. 
 
 
Според мен качеството на живот в селските райони също се подобрява. С развитието на различни проекти като САПАРД и ЛИДЕР, се увеличи активността в селските райони. Наблюдават се много позитивни ефекти като модернизирането на фермите, където се инвестират много средства. Накрая, но не и на последно място, голямо внимание се обръща на подобряването на околната среда. Има програми, които работят за подобряване качеството на почвите, биоразнообразието, както и за облекчаване на проблеми, свързани с климата като цяло. 
 
Разбира се, чака ни още много работа, но обезателно може да отчетем много позитивни ефекти. Не бях идвал 7 години в България, но от това, което забелязах от пътуването си в страната сега е голямо подобрение на инфраструктурата на страната, част от която се финансира от Програмата за развитие на селските райони.
 
Дискусията за новата Обща селскостопанска политика започна и в България. Един от най-коментираните въпроси е този за директните плащания. Според Вас какво ще се случи с тях и трябва ли да ги има след 2020 г.?
Ситуацията е следната – политиката е определена до 2020 г. През настоящия период се прилагат политиките за директни плащания, агроекологични мерки, развитие на селските райони. Разбира се, трябва да видим и какво ще се случи с Брекзит. Относно това какво предстои след 2020 г., както вие сами казахте, все още се дискутира. 
 
Трябва да се вземе предвид положението на участниците в програмите и различните страни-членки. Точно заради това създадохме обществена анкета, в която заинтересованите могат да споделят своите мнения. Времето за отговор ще продължи 12 седмици. Много се зарадвах когато разбрах, че Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) ще подпомогне процеса със специално изградена дискусионна платформа. 
 
Необходимо е да направи и оценка на различните предложения и на база процедурата, която се съблюдава от ЕК, да излезем с предложения. Точно затова е и трудно да се кажа какъв би бил изходът от този дебат. 
 
 
Има много добри примери за това как директните плащания помагат на фермерите при трудни условия на пазар, например. Тези аргументи няма как да бъдат подминати при определяне на бъдещата политика. В момента не мога да дам директен отговор на този въпрос, тъй като предстои и дискусия за бюджета след 2020 г. 
 
По мои наблюдения обаче се повдига въпроса затова по какъв начин да се подобри ефикасността на директните плащания, как да се оптимизират те и как да се използват най-рационално, с цел постигане на по-добри резултати. Прекалено е рано да се каже какво ще се случи, но не мисля, че фермерите и сектора трябва  да се чувстват някаква заплаха от нещо неочаквано. Политиката е вече на 50 години и винаги се е стремяла да се справя с предизвикателствата и да помага на фермерите и обществото. 
 
 
Каква е ситуацията с втория стълб на Общата селскостопанска политика? Можем ли да коментираме какви трябва да бъдат основните промени? 
Дискусионно в момента, все още, сме на първи стълб. Допитали сме се до всички граждани по този въпрос. От друга страна комисията ще направи оценка на въздействието на база 5 различни хипотетични сценария. На база тази оценка, ще бъдат предложени идеи. Държа да спомена важната роля на финансовите инструменти, чието предимство е , че едни и същи пари могат да се използват няколко пъти като гаранционен фонд или заем към фермерите, което има въздействащ ефект и дава възможност за допълнителни инвестиции. Ето защо ролята на финансовите инструменти  расте и ние насърчаваме страните-членки за тяхното внедряване.
 
Какъв е съветът Ви по отношение на България? Върху какво трябва да се фокусираме?
Доста е трудно да се даде съвет. Ние сме в диалог с българските институции, особено по отношение на втория стълб. Подходът е „отдолу-нагоре“, което означава, че страните- членки и участници в проектите предлагат идеи, SWAT анализи и дават обективни оценка. На база тези неща се подготвя програмата, която трябва да съответства с правилата на европейската рамка. Съответно нашата работа е да приемем програмата и ако се налага да нанесем някакви промени.
 
 
Наясно сме с това, че по някои мерки, например тези за инвестициите, има голям интерес, но няма достатъчно средства. Ето защо България реши да се адаптира чрез намаляване на сумата и увеличаване на броя на бенефициентите. Мисля, че приоритетите и предизвикателствата си приличат – увеличаване броя на работните места, създаване на работни места в селските райони, справяне с проблемите, свързани с околната среда и климата. Смятам, че щом проектите се движат в тази посока, ние  помагаме на страните-членки. Трябва да е ясно, че не сме склонни просто да раздаваме пари по лесен начин, защото в края на краищата това не е добре и за бенефициентите.
 
Колко важни са иновациите в развитието на селските райони?
Засягате друга важна тема. Иновациите са ключов елемент и са в центъра на нашия дебат. В ЕК отговаряме и за проучванията и иновациите. Има отделни бюджети за тези дейности и тук отново подхода  е „отдолу-нагоре“ – има комитет съставен от експерти, които оценяват предложенията за финансиране на програми, идващи от страните членки, на база установена програма и стратегия. 
Иновациите са важни, не само за да се търсят нови полета за проучване, но и фермерите да бъдат информирани за новостите. Във връзка с иновациите и тяхното познаване създадохме платформата European Innovation Partnership, която има за цел да дава достъп на фермерите до вече извършени проучвания и иновации. В нея те имат възможност да споделят успешни практики и идеи и да си сътрудничат. 
 
Инвестиции в иновативното – това е новата област, на която ЕК обръща сериозно внимание, насочва инвестиции и подкрепя напълно. Това са новите технологии, като дронове, технологии за намаляване на използването на торове и пестициди и други.
 
В тази връзка се радваме, че в България има сериозен интерес в тази посока, особено сред по-младите фермери. „Умното“ земеделие и всички нови технологии, които се презентират днес и утре се подкрепят от европейския бюджет.