Разлики между държавите членки не идват точно от директните плащания, а от възможността големите да подпомагат допълнително от националните си бюджети, което не се води за нерегламентирана държавна помощ, т.е. тук едноправие няма, каза Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България и бивш зам.-министър на земеделието и храните, за Bloomberg TV.

Възможно ли е втори стълб да тежи повече от първи в новата ОСП?

Експертът е категоричен, че свободен пазар в земеделието в Европа няма.
„Там, където има пазарни намеси, свободен пазар няма. А в Общата селскостопанска политика (ОСП) е намесен пазарът,“ категоричен е той.

Явор Гечев припомни, че проекторегламентите в новата ОСП ги има от една година и те вече се обсъждат. 

„Първо, субсидии ще има. Според предварителната финансова рамка на Комисията по земеделие към ЕК се запазват нивата на финансиране като абсолютна стойност по първи стълб. Имаме намаляване с около 300 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР),“ пояснява той. 

На масата за обсъждане са таваните на плащания – дали да са абсолютни тавани в цяла Европа или да се определят индивидуално от държавите членки. 

„Официалната позиция на България е, че тавани трябва да има, но те трябва да се определят с решение на всяка държава заради структурата на всеки отрасъл“, посочва експертът.

Според него е тънък моментът и с прилагането на мерките.

„Например дали обвързаната подкрепа ще е вътре в тези тавани, т.е. допълнителната подкрепа за чувствителните сектори. Дали, кооперирайки производителите, за да ги направим по-конкурентоспособни, няма да им наложим и абсолютни тавани,“ пита се Гечев.

Явор Гечев: „40% от доходите на земеделските производители са от субсидии. Това не е много устойчива формула.“

По думите му по-скоро няма да стигне времето за промени в законодателството, които са изключително много. 

„90% от производителите в България са ултрамалки. Една от мерките, които трябва да се вземе от държавата като национална водеща политика, е как да направим тези ултрамалки, полупазарни стопанства в малки, но устойчиви стопанства, които да ги кооперираме, за да станат реални икономически субекти,“ убеден е специалистът.

Бившият земеделски зам.-министър определя финансирането по еврофондовете само като инструмент за постигане на целите. 

„Въпросът е какви цели си поставяме. Мисля, че те трябва да са: укрепване на сектора, преминаване на малките в по-горен сегмент, коопериране, поземлена реформа, напояване,“ изрежда той.

Почти година се работи по гражданска инициатива за нов закон за кооперирането. 

„Искаме да отворим път за всички западни модели по отношение на кооперирането. Сякаш изоставаме с десетки години от модерните тенденции в законодателството, пазарите, държавните гаранции, управлението на риска от страна на държавата,“ смята Гечев.