Изкривяването при млякото е много голямо. На всичкото отгоре изкупните цени за животновъдите са ниски, което вече е цинизъм. Това каза служебният земеделски министър Явор Гечев в предаването "Агросвят" по Дарик.

Всичко за Кампания 2023

“Като министър на земеделието няма как да не ме интересува изкупната цена на земеделската продукция.

Министерството няма да сваля цени, но ще взима редица мерки по изсветляване, по контрол и по ценообразуване, които според нас водят до нелоялни търговски практики, които може да повлияят на цените в посока надолу. 

Истината е, че всичко трябва да е на светло. Потребителят трябва да знае. Да има достъпна информация, ако не за него, то поне институциите в държавата, които са призвани да го пазят, да има информация как цялото това нещо се ценообразува. Друг е въпросът с качеството и съответствието с цените, защото ние и това проверяваме. При тези високи цени, ако някой си позволи да има и влошено качество, ще е странно”, коментира Гече.

По думите му изкупната цена на кравето мляко е между 0,80 и 0,90 лв. за литър.

“Хващаме и цените, които са при преработката - там има събиране на млякото, транспорт, опаковка, пастьоризиране, заплати... Там отива някаква разумна надценка, която става на 1,50 - 1,60 лв. И кажете ми как после млякото се продава на 3,85 лв. на щанда? Не е нормално. Всяко нещо трябва да има и човешко измерение. Изкривяването при млякото е много голямо. На всичкото отгоре изкупните цени за животновъдите са ниски, което вече е цинизъм.

Хем плащаме ужасно високи заплати, хем фермерите страдат. Поне да я има тази солидарност по веригата надолу”, каза още Гечев.

Земеделският министър обяви, че от другата седмица ще започне изнасянето на официални данни за цените на това, което излиза от фермата, от търговията на едро и от търговската мрежа. 

“Ще се направи и специализиран сайт, на който ще се публикуват тези данни, като събираме информация и от няколко други държави”, заяви Явор Гечев.

Друга тема, която беше коментирана е тази за кооперирането и сдружаването.

“Във Франция кооперативните организации, браншовите организации, синдикатите в земеделието са по-силни от веригите. Там е постигнат този баланс, за който си говорим. Взимаме добри примери, но истината е, че трябва да поработим и по отношение на това и като законодателство, и като държавна политика, защото договарянето на парче не върши работа. 

Трябва да има индикация кой, какъв е по веригата, включително и браншовите организации”, обясни министърът и в тази връзка той коментира и провелата се преди време среща за браншовите организации.

Гечев  припомни известния факт, че сме единствената държава, която няма членство в Copa-Cogeca, което значи, че ние нямаме глас при фермерските организации в Европа, т.е. ние, като производители не формираме такива политики официално. Но пък неофициално имаме добри контакти на редица организации.

“Copa-Cogeca буквално означава организация на фермери и кооперации. Фермерски кооперации в България липсват, а защо - това е друг въпрос. 

Фермерски организации пък има много. Всеки кандидат за собствената си представителност. Нямаме регистър за това. Не знаем кой стои зад дадените организации. По-големите организации се знаят, но за да си член на Copa-Cogeca, ти трябва да имаш държавна уредба, която да казва какъв си. Държавата трябва да направи регламент и да каже ето това ни е национално представителната организация - без да се меси, без да определя, но да каже - ето това е формата и начина”, каза още Гечев.

Факт е обаче, че има различни виждания - едни организации искат държавата да не се меси и да няма изисквания кой да влиза в дадена камара. По-голямата част пък искат да има регистър, в който всяка от организациите да бива вписвана и да се знае кой стои зад нея.

“В крайна сметка всяка организации е длъжна да лобира за собствените си членове и това трябва да е публично, защото това е разликата между индивидуалния лобизъм и груповото пазене на права. Тази граница е тънка и често може да се преминава.

Чакам организациите да бъдат активни в това. Служебното правителство ще направи това, което искат самите организации. Ние искахме диалог. Не е хубаво, когато едни организации не дават на други да се изказват. Това най-малкото не е демократично. Всеки има право на мнение в този свят. 

Чакаме предложения, оставили сме процесът умишлено да се развива, но според мен първата стъпка е да направим регистри, в които всеки от тях доброволно да се вписва, без кой знае какви изисквания. Но да се види кой е член на тази организация и колко и какви интереси представя тя.

Българите сме майстори да искаме правителството да реши това. То може да го направи, но ще следва тежък апокалипсис в сектора. Ние трябва да сме по-умни и да направим базови правила”, заключи Явор Гечев.