Много сме близо до истинско решение на проблема с вноса от Украйна. Но докато това стане, ЕК предлага въвеждане на временна забрана за пет украински храни в петте европейски държави, сред които и България, които са най-засегнати от увеличения заради войната внос.

Тази забрана ще касае слънчогледовото олио, слънчогледово и рапично семе, царевицата и пшеницата. Това каза еврокомисарят Януш Войчеховски по време на пресконференция късно снощи, след заседанието на Съвета на земеделските министри от ЕС в Люксембург. 

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

“Получихме предложение за контрол и забрана и на други продукти, като мед, захар, яйца, месо и други, но при тях проблемът не е толкова голям, както при зърното, което представлява 90% от украинския внос в тези пет страни. А делът на останалите стоки е между 1-3 процента.
Към момента това, което ЕК ще направи е да предложи забрана на тези 5 продукта до 5 юни 2023 г. Тя ще влезе в сила веднага щом петте държави я приемат.
А ако има нови идеи, този срок може да бъде удължен до края на 2023 г. ЕК е отворена за тази възможност”, каза още Войчеховски.

Той обаче отхвърли предприемането на едностранни мерки, след като България, Полша, Словакия и Унгария забраниха вноса на украинска земеделска продукция.

Кой какво забрани за внос от Украйна?

"Едностранните мерки не са решение. Нуждаем се от действия на европейско ниво", категоричен е Войчеховски.

Вероятно обаче след новата мярка, предложена от ЕК, както и след коментара на Януш Войчеховски - тези мерки и в петте държави ще се преустановят.

Иначе след редица общи позиции и декларации, изратени до ЕК, петте държави членки на ЕС - България, Унгария, Полша, Словакия и Румъния - призоваха за пореден път по време на Съвета на министрите на ЕС, за допълнителни мерки, които да помогнат на техните земеделски производители да се справят с последиците от вноса на украинско зърно.

“Трябва да реагираме на трудностите като съюз”, коментира Петер Кулгрен, министър по въпросите на селските райони на Швеция. 

Българската страна 

По време на Съвета на министрите на земеделието на ЕС, българският земеделски министър Явор Гечев повтори позицията на страна ни, която е непроменена от няколко месеца. Той припомни, че страната ни е солидарна държава с Украйна и ще продължи да бъде такава. 

„Считам обаче, че през всичко това, което се случва в земеделието, трябва да преминем заедно като Съюз. Това в крайна сметка е ЕС – солидарност, както към Украйна, така и към всички нас“, каза той.

В същото време обаче имаме продукция за няколко милиарда, която не знаем дали ще можем да реализираме до новата жътва, добави Гечев.

Той уточни, че на територията на страната ни наличното количество слънчоглед е повече, отколкото можем да преработим, а зърнените култури са повече, отколкото можем да изнесем.

„Нямаме време, в което да реагираме, защото новата реколта съвсем скоро ще трябва да бъде прибрана. Вече знаем, че коридорите на солидарност не действат така, както бяха замислени. Необходими са нови мерки, включително трябва да се мисли и за гаранционни фондове, които да гарантират пазарите и на Украйна, и на България, и на Румъния, и на Полша, Словакия и Унгария“, категоричен е аграрният министър. 

Още 100 млн. евро от кризисния резерв

По време на дискусията в залата комисар Войчеховски уточни, че продължава работата и по втория финансов пакет за засегнатите пет държави членки, сред които е и България. Неговият бюджет се предвижда да бъде в размер на 100 млн. евро. 

За България, Полша и Румъния това ще бъде втори транш от безвъзмездна помощ от ЕС, след като Брюксел им отпусна 56 млн. евро в началото на месеца. От тях България получи 16,7 млн. евро, както и възможност да удвои сумата с национални средства, както и възможност да отпусне държавна помощ на засегнатите производители, ако прецени.

Войчеховски уточни също, че ще продължи работата за подобряване на инфраструктурата и усъвършенстване на транспортните коридори. 

Видеовръзка от Украйна и позицията на ЕС

Украинският министър на аграрната политика и храните Микола Солски говори пред Съвета чрез видеоконферентна връзка и изрази благодарността на украинските фермери и украинския народ за подкрепата на ЕС. Той подчерта, че вносът от Украйна е взаимно изгоден както за страната, така и за ЕС и предупреди, че Русия се възползва от настоящата ситуация, за да окаже натиск върху страната.

Министрите изразиха постоянната си подкрепа за Украйна, както и ангажимента си за намиране на решения, които не компрометират солидарността на ЕС към страната. Но и необходимост от координиран подход на ниво ЕС. 

В края на заседанието на Съвета всички държави членки се солидаризираха с петте засегнати страни - България, Унгария, Полша, Словакия и Румъния, и подкрепиха необходимостта от въвеждане на мерки за нормализиране на ситуацията на европейско ниво. Те призоваха Комисията да бъдат изработени механизми в кратки срокове.