Каква част от царевицата за силаж, добита у нас, отива за производството на енергия?
 
 
Това е една от темите, които народният представител Георги Стоилов поставя в парламентарен въпрос към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
 
„Каква част от реколтата на царевица за силаж през кампании 2015, 2016 и 2017 е реализирана при операторите на 22 броя инсталации за анаеробно разграждане на биомаса и животински отпадъци, разположени на териториите на РИОСВ Стара Загора, Шумен, Варна, Пазарджик, Враца, Монтана, София, Перник и Пловдив“, пита депутатът. 
 
От отговора на министър Порожанов става ясно, че съществуващата отчетност не дава отговор колко силажна царевица се превръща в енергийна суровина и какви количества отиват реално за изхранването на животните.
 
„По статистическа информация не може да бъде поставена категорична граница кои площи и каква част от произведената продукция от царевица за силаж, зелен фураж или енергийни цели и зърнено-житни култури за силаж, зелен фураж или енергийни цели са употребени за производството на биоенергия“, посочва Румен Порожанов в писмен отговор.
 
 
Той допълва, че за периода 2015-2017 г. е отчетена тенденция към нарастване на реколтираните площи и производството на посочените видове и групи култури спрямо 2015 г. При царевицата за силаж, зелен фураж или енергийни цели увеличението на производството е с 21,41% за 2016 г. спрямо 2015 г. и с 25,32% за 2017 г.
 
„Най-голямо повишение на произведената зелена маса от зърнено-житни култури за силаж, зелен фураж или енергийни цели се наблюдава през 2016 г. - 151,23% и намаляващо до 91,39% през 2017 г. спрямо 2015 г.“, отбелязва министърът.
 
Общо реколтираните площи и производството за двете групи култури през 2017 г. са нараснали съответно с 18,19% и 29,81% спрямо 2015 г. Прогнозните площи, засети със силажна царевица за 2018 г., са около 27 000 хектара.
 
Площи и производство на царевица и зърнено-житни култури за силаж, зелен фураж и енергийни цели
Източник: МЗХГ
 
Депутатът Георги Стоилов се интересува и от размера на платените субсидии по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) специално за силажната царевица.
 
Министър Порожанов посочва, че за Кампания 2015 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар е 163,89 лв. – без значение каква е културата, а заявените площи с царевица за силаж по СЕПП са в размер на 23 581 хектара.
 
За Кампания 2016 по СЕПП размерът на плащането е 201,11 лв./хектар, а заявените площи с култура царевица за силаж по СЕПП са 27 781 хектара. Година по-късно за Кампания 2017 ставката е 196,58 лв./хектар, като заявените площи с царевица за силаж са 30 261 хектара. За тази година са заявени с близо 5% по-малко площи с царевица за силаж - 28 885 хектара.