Ще паднат ли цените в магазините, ако законът бъде приет?

До 14 юли на Портала за обществени консултации всички заинтересовани могат да представят мнението си по предлажения преди дни Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. 

Текстът предвижда: 
- Преработвателите (фабрики за месо, мляко, консерви и т.н.) да имат право да слагат надценка до 20% спрямо производствената цена на продукцията им.
- Търговците на едро (тези, които снабдяват магазините) да могат да добавят до 10% надценка върху сумата, на която са купили храните
- Големите вериги магазини с годишен оборот над 20 млн. лева ще могат да добавят максимум 20% надценка върху закупената от тях стока, за да я продават.

Наред с това законопроектът залага и квота за български продукти:
- всички големи вериги с поне 10 обекта в страната ще бъдат задължени да предлагат поне 50% български храни в определени категории – млечни продукти, месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци.

Това важи за щандовете с мляко и млечни продукти, прясно месо, яйца, мед, както и за сезонните плодове и зеленчуци.

Усилията в тази посока бяха продиктувани от недоволството години наред на земеделските производители от лимитирания и почти невъзможен достъп до щандовете в търговските вериги. 

Заедно с одобрението вървят и критиките върху текста - както в Портала за обществено обсъжадане, така и в медиите, включително и от представители на земеделската общност. 

От една страна има стопани - като Иван Кабуров, който смята, че по този начин секторът на производство на зеленчуци ще се осветли, а законопроектът е “последната сламка, за която можем да се хванем”. 

От друга - Мариана Милтенова, от Националния съюз на градинарите, изрази мнение пред Нова ТВ, че законът няма да бъде полезен за земеделците. 

Според нея притеснителното е, че търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители е изключена от обхвата на закона. Именно там, където действат прекупвачите и се формира голяма част от цените на пазара, няма да важат тези нови регулации.

Законът, както е замислен, няма да се прилага там, където реално се случва по-голямата част от търговията със земеделска продукция, смята Милтенова. 

Един от най-съществените проблеми в проектозакона е неясната дефиниция за „българска стока“. Според Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, това понятие следва да обхваща не само мястото на производство, но и произхода на суровината:

„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, коментира той в ефира на Нова ТВ.

Според Сдружението за модерна търговия, където членуват повечето големи вериги, законът ограничава потребителския избор, разрушава конкуренцията в търговията на дребно и ще доведе до дефицит на стоки.

"Това е закон за увеличение на цените на храните. Той изглежда като мярка в полза на потребителя, но всъщност създава рискове за достъпа и избора на храни, които всеки ден слагаме на масата си", коментира за "Булевард България" председателят на сдружението Николай Вълканов.

Когато се говори за „спекуланти", значи политиката се е провалила и има нужда от виноват. Това мнение пък изрази предприемачът в сектора на храните, климата и биоземеделието Любомир Ноков. 

"Положението е следното: Всеки трети фермер се е отказал през последните 10 години, кооперации почти няма. Харчим близо 30% от доходите си за храна (най-много в ЕС, средно е под 20%). 22% от нас живеят под прага на бедност, това са почти 1.4 милиона, които трябва да избират дали да си купят хляб, лекарство или учебник. Хранителната инфлация все още е над 6%. ДДС върху храните е 20%, от най-високите в ЕС (Румъния е 9%, Полша е 5%).

Нито една нова международна верига не е избрала да влезе в България през последните 10 години, сега идва "държавната" да ни спасява за наша сметка.

Цените са високи заради липсата на конкуренция, предвидимост и доверие, високи енергийни и административни разходи, малкия обем на пазара, климат и войни, но и заради институции, които не защитават справедливостта, а удобствата на определени играчи и квазимонополите в някои сектори, а културата в администрацията често е клиентелистка.

Идеи за посока на решенията: ДДС за основни храни до 9% (може и временно); подкрепа за връщане на фермери с достъп до пазар, техника и логистика; защита на бизнеса от административен произвол и регулации, които пазят слабите от силния, а не обратното; дългосрочна стратегия и стабилни правила (12 смени на министъра за последните 10 години); инвестиции в аграрна инфраструктура - особено напояване и адаптация към климатичните промени. И ако може политици, които да разбират стойността на цялата верига от фермата до трапезата и не наричат половината участници "спекуланти" и "посредници"", пише той. 

От своя страна министърът на земеделието и храните Георги Тахов, неколкократно спомена, че целта е да се направи качествен и работещ закон.

“Законът цели да прекрати нелоялните търговски практики и да даде реален шанс на българските фермери да участват на пазара при едно по-достойно възнаграждение и по-достойно разпределение на добавената стойност върху крайния продукт. За нас е важно да се чуят всички гласове “за” или “против”, защото независимо от подкрепата или критиките, всички ние сме потребители", каза министърът по време на форума Green Transition. 

Относно очакванията за цените на храните, при евентуалното приемане на новия закон, министърът бе предпазлив, но оптимистичен: „Аз не съм пророк, но със сигурност няма да се завишат и ще има някаква редукция надолу”.

Успоредно с това стана ясно, че цените във всички 14 групи големи стоки са се повишили с между 5 и 40%. Това отчете НАП след проверките в търговските обекти, започнали на 3 юни. Данните представи изпълнителният директор на приходната агенция Румен Спецов. Завишение на цените между 5% до 25%  се наблюдава при млечните продукти, като в тази група най-много е поскъпнало определен вид краве сирене – с 25%. 

Със сигурност до 14 юли мненията и в двете посоки ще се натрупат. 

Ако се изчистят притеснителните за заинтересованите страни детайли, законът има потенциал да въведе ред в търговията и по този начин да се знае кой колко произвежда, кой и на каква цена купува и въобще да се въведе пълна прозрачност по веригата - все неща, които в момента в България трудно могат да се проследят. 

А всъщност проблемът с достъп до веригите има логично решение и то не е сложно или изискващо някакво особено законодателство - фермерите могат да се кооперират и да продават заедно на търговските вериги. Както се прави в цяла Европа и то успешно.

Възможно беше и да се разработи нормативна база в тази посока, че и да се обогати настоящата и това всъщност да насърчи кооперирането сред земеделските производители.