Вие представяте ли си какво би станало, ако свалим натовски самолет, отправи като въпрос земеделският министър Христо Бозуков при посещението при пострадалите след градушката в Пловдивско, после повтори същото и в телевизионните студиа. Ясно е, че по този начин казано здравият разум никога не би избрал да се сваля какъвто и да било самолет.

Готови ли сте за проверки на пасищата?

От друга страна, заваляха резонни на пръв поглед въпроси от обикновените граждани защо фермерите не са застраховани, а това е една толкова дълга и болезнена тема за сектора, че няма бърз отговор. От третата, потърпевшата страна, са зеленчукопроизводителите, които са изгубили милиони левове, а при някои дори шанса си да продължат да се занимават със земеделие. Всяка страна има своята истина и какво правим? 

Традиционно, при тази тежка ситуация веднага се поляризира обществото и там някъде не бяха дадени отговори на други въпроси, като например: А можеше ли без да сваляме самолета да пуснем ракетите? Къде е бил самолетът, когато се е заформил градоносният облак? Колко време би отнело да се изстрелят ракетите, преди самолетът да е наблизо? Можело ли е той да бъде пренасочен към друго летище, например в Граф Игнатиево, да заобиколи, изчака..?

Сигурно има и ред други координационни въпроси, по които ние не сме експерти, но такива в държавата би трябвало да има и да отговорят. Нужно е да се разкрие имало ли е грешка или бездействие от страна на някой служител, началник.., а не да се изгражда фигурата на образ фантом, носител на вината.

Накратко: Извън природното явление, извън темата с НАТО , защо земеделците не застраховат.., можеше ли да се избегне тази щета за фермери, работници, пазари, бюджет..?

Докато и ние се чудим, в момента земеделците трябва бързо да подадат заявленията си, за да могат да получат евентуално някакво обезщетение. Министър Бозуков обяви, че до вчера (30 август) има само 10 подадени, което навежда на мисълта, че фермерите май нямат такова желание. Попитахме ги така ли е и защо.

„Не, не е така. Причината за забавянето е, че колегите се регистрират в системата, за да могат да получат електронно картите си и да ги приложат в документите, понеже те вече не се издават на хартиен носител при очертаването. Някои от нас сме забравили тогава да направим това и сега ни отнема няколко часа, за да го направим. Утре (1 септември) вече ще има по-голям поток от заявления, повярвайте, няма потърпевш, който да не иска да си подаде заявлението”, обяснява Георги Шиков, един от пострадалите в района, пред Агри.БГ.

Освен разходите по самите култури, тези за труд също не са малко. Според представителя на пиперопроизводителите у нас Данчо Кощилаков в това производство те са 50% от себестойността. След като градушката помля реколтата, стотици наемници по прибирането й сега няма да бъдат ангажирани.

Пред bTV земеделският министър каза, че ако работниците са наети на договор, евентуално биха могли да бъдат обезщетени, но не от министерството, а от работодателя им, тоест фермера. „Аз съм инвестирал около 1000 лв. само в купуване на договори, а на върнати такива не им се възстановява стойността”, уточни Шиков.

Земеделците споделят, че министърът не им е дал точни срокове, в които те ще получат компенсация, такава, каквато е възможна. „Каза ни, че до края на годината ще направи всичко възможно хората да бъдат компенсирани. Дотогава обаче има четири месеца. Не знам как ще презимуваме. Това бяха всичките ни изкарани пари”, казва пред Агри.БГ Николай Здравков, чието стопанство също стана жертва на ледените късове.