Новите технологии в селското стопанство подобриха добивите на зърнени култури, като в същото време оскъпиха производството. Това коментира пред Investor.bg Ангел Вукодинов от Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
 
 
Миналата година Министерството на земеделието и храните отчете рекорден добив на пшеница от 5,6 млн. тона, а прогнозата е за износ от близо 4 млн. тона. 
 
Вукодинов  коментира, че в последните години фермерите са инвестирали в нова техника, благодарение и на европейските субсидии, в съоръжения за съхранение на зърно и въведоха съвременни и иновативни технологии, в това число по-добри торове, препарати и семена.
 
 
Навлязоха нови технологии за предпазване от плевели. През последните пет години се правят фунгицидни пръскания срещу болести по пшеницата, което също доведе до по-висока себестойност и по-големи добиви.
 
Освен това, по думите му, фермерите ползват западна селекция семена с доста по-висок потенциал за добив, понякога с по-компромисно качество, поради изискванията на пазара в страните, в които зърното се изнася.
Заради правилата за сеитбоорота Ангел Вукодинов очаква в следващи години площите с пшеница да се колебаят между 10-12 млн. дка.
 
Що се отнася до царевицата, най-благоприятна е била дъждовната 2014 г., което е повишило добивите. В  Южна България царевицата се отглежда преобладаващо при поливни условия, а в Северна – без поливане, но там са повечето площи и зависимостта от валежите е голяма.
 
 
За рапицата зърнопроизводителят заяви, че от решаващо значение са валежите през есента, когато рапицата се засява първа от есенните култури. Дори като цяло годината да е добра, ако първите един – два месеца от засяването не са благоприятни, трудно може да се навакса и реколтата ще бъде компрометирана. Според Вукодинов е възможно тази година да отчетем до 30 на сто пропаднали площи с рапица.
 
България, по думите му, остава сред лидерите в производството на слънчоглед заедно с Унгария, Румъния, Франция, Русия, Украйна и Аржентина. Причината е, че това е топлолюбива култура, сравнително по-устойчива на суша.
Затова вариацията в добивите е между  10 – 15%, докато при царевицата може да има разлика от 50%.
 
 
От година на година положението с поливането се влошава, заяви още Вукодинов. Той смята, че в случая липсват действаща национална стратегия и инвестиции в главните напоителни мрежи, както и лесен за изпълнение режим за водоползване.
 
Заради спада на цените на зърнените култури от 2014 г. насам производителите разнообразяват производството – инвестират в зеленчуци и етерично-маслени култури, а някои се заемат и с животновъдство.