През последните години броят на дребният рогат добитък в Сърбия расте. Все по-често се срещат редки качествени месни и млечни породи. Тази положителна оценка обаче идва на фона на продължаващата липса на достатъчно млади хора, които да се интересуват от овцевъдство и ковезъдството. Макар секторът да разполага с потенциал за развитие, пречките пред животновъдите остават, пише Agromedia.

Козевъдство: Как оцеляват стопаните във Врачанско?

Производството на мляко е трудоемко, сравнено с производството на месо. Представете си, че трябва сутрин, обед и вечер да сте постоянно при стадото и да работите с животните, казва д-р Иван Пихлер. Той допълва, че след въвеждането на субсидии има ръст при отглеждането на овце и кози.

Според него една от най-големите болки на сръбския пазар е, че е твърде малък. Мандрите, които преработват козе и овче мляко, са по-малко от тези, които работят с краве мляко.

В момента козевъдството в Сърбия търпи сериозен спад именно заради липсата на достатъчно възможности за реализиране на продукцията в самата страна и в чужбина. Най-добре управляват бизнеса си малките ферми, които отглеждат 30-60 глави. Те продават продукцията си успешно.

Д-р Пихлер допълва, че продуктите от козе мляко може да се продават на доста високи цени. Козите сирена по принцип са по-скъпи, но това е и причина да не се радват на висок интерес от страна на потребителите. Твърдите кози сирена имат нужда от определено време за зреене и са с превъзходно качество. Цената им стига до 15 евро и нагоре.

Сръбският потребител обаче не е свикнал с аромата на козето мляко и това кара много производители да го избягват. То обаче е много полезно за организма - по-леко е и по-бързо се усвоява, казва д-р Пихлер.