След обявената оставка на Правителството на ГЕРБ, дискусиите във форумите на Фермер.БГ какво ще се случи от тук нататък и как ще се развива българското селско стопанство в частност, все повече се задълбочават.

 

От една страна някои от фермерите, които получиха субсидиите си в последния ден преди падането на кабинета Борисов, доволни че са получили парите си се обявяват по-скоро в негова защита, като се появиха мнения от рода на "до сега беше лошо, от тук на сетне ще става страшно" ; "досега бяхме на дъното, сега почваме да копаем и самото дъно" и др.

 

Преобладават обаче мненията, че падането на Правителството е шансът за първи път гражданското общество не просто да свали властта, от която е недоволно, а да използва уникалния момент за създаване на нова политическа система. За всички е ясно, че досегашния партиен модел на управление е прогнил и е загубил доверието на хората. Във форумите преобладават мненията, че на власт не трябва да се върне нито една от политическите формации, които досега е управлявала страната.

 

Все повече от фермерите се обединяват около тезата, че именно сега е моментът за свикване на Велико народно събрание, промяна на Конституцията и политическия модел на управление, в основата на който да залегне мажоритарния избор на народните представители. Това означава, че хората предпочитат да избират директно личности, по региони, а не политически партии. По този начин всеки избран за народен представител ще може да бъде държан под пряка отговорност за работата и действията си от електората, който го е избрал.

 

Повечето фермери изказват мнение, че получените субсидии не са панацея за сектора. Липсата обаче на цялостна Национална стратегия за развитие на селското стопанство ( в контекста на Европейската политика за развитие на селските райони ), която да е приета като нормативен документ, е големият пропуск за целия аграрен сектор през прехода на последните 23 години.

 

Именно липсата на ефективно прилагане на такава стратегия, която да е целево насочена по сектори в селското стопанство и специфицирана според регионите на България, доведе до загуба на редица пазари на родни селскостопански продукти; концентрация на земеползването в компании, които не инвестират в селата; дисбаланс между отделните аграрни сектори; широка ценова ножица между изкупните цени на фермерските стоки и цените за крайния потребител; силно обезлюдяване на селските райони; дълбока кадрова криза във всички сектори на селското стопанство; критичен минимум на доходите в селата и свръх безработица в цели селски райони.

 

*

Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. Тя има разширен състав в сравнение с Обикновеното народно събрание и има изключителни права да решава определен кръг въпроси. Според Търновската конституция от 1879 година само ВНС има право да променя конституцията на страната, да решава въпроси, свързани с промяна в територията, и да избира българския монарх. Приетата през 1947 година Димитровска конституция не предвижда свикването на ВНС, макар че функциониращото по това време VI ВНС продължава да работи до 1949 година. С промяна на Живковската конституция в началото на 1990 година отново е въведена институцията на ВНС. В новата Конституция от 1991 година ВНС има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени, макар че други промени могат да бъдат правени и от Обикновено Народно събрание.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!