Масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което взема като крайна цена. Това коментира за Агри.БГ Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Той самият е земеделски производител от град Гурково. Грижи се за 150 декара с маслодайна роза, 65 декара с лавандула, винени лозя и други култури. 

Четете още: Агонията продължава: До 4 месеца работа на полето с еднодневни договори

Фермерът определя изминалата стопанска година като особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците се сблъскаха с множество трудности. 

Месец април беше необичайно горещ, което доведе до неблагоприятно развитие на розовите насаждения. Първоначално растенията започнаха да цъфтят, но се развиха слабо, което застраши добива на розовия цвят.

Едва през май настъпиха валежи, които спасиха ситуацията, като позволиха на производителите да натрупат добив. Според данни на Министерството на земеделието, общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Това значително намали ефективността на продукцията.

Сушата също оказа сериозно влияние върху розовите насаждения. Много от храстите започнаха да изсъхват, като само тези земеделци, които разполагат с капково напояване, успяха да поддържат растенията си в добро състояние. Петър Симеонов отбелязва, че заради изсъхването на голяма част от насажденията, се очаква по-нисък добив през следващата година.

През тази година, изкупната цена на конвенционалния розов цвят варираше между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. 

Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден. Тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. Държави като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция.

Според Петър Симеонов, е наложително да се предприемат мерки за намаляване на себестойността на розовия цвят. Той подчертава необходимостта от целенасочено подпомагане както за розопроизводителите, така и за розопреработвателите, за да може българското розово масло да остане конкурентоспособно на международния пазар.