Сложни и често не съвсем ясни са правилата при пазара на земеделска земя в Северозападна България, сочат данните от репортерско проучване на Агри.бг.

Какво стана с младите фермери и държавните земи?

По-активната част са търсещите предприемачи. За да могат да осъществят бързи и ефективни сделки, повечето предлагат да поемат всички разходи и напористо обещават незабавно плащане. Хора от бранша обаче съзират в това активно движение по отношение на търсенето не просто укрепване на бизнес, а по-скоро унищожаване на дребните производители.

„Земята в региона е почти изкупена. Според моите проучвания това вече се е случило с 2/3 от земеделските терени и това е процес, който тече от много години. Не знам никой ли не забелязва, че 90% от субсидиите получават едва 3 на 100 от стопаните?! Това означава, че едрите „риби” изцяло поглъщат малкия земеделски бизнес”, коментира зърнопроизводителят Тодор Алексиев.

Цените, които са актуални към момента на пазара на земеделска земя, пък са доста широк марж, който изглежда необясним дори за хора, тясно свързани с продажбите в тази сфера. Те варират от 0,13 лв./кв. м до цели 7.53 лв./кв. м.

Още по-странен е фактът, че често висока оферта предлагат собственици на непродуктивни земи в почти обезлюдени райони. Пасище с площ 7900 кв.м. край Белослатинско село например се продава за солидната сума от 58 500 лева. Въпреки че половината терен е равен, а другата му част е под наклон, продавачът аргументира цената с близостта до регулационната част на селото, до асфалтов път и стари инсталации за ток и вода.

Същевременно земеделска земя на площ 6 600 кв.м. край Враца се предлага за пъти по-ниска сума. В малко село в община Роман пък, в което живеят само шестима души, собственик предлага за 10 500 лева 65 декара 6-та категория земя, обрасла с дървета и храсти.

„Ето така пострада целият Северозапад – от лошо стопанисване на земята и от лоши сделки, които правят наследници на имоти, нямащи отношение към земеделието, а само към парите. Затова и дребните земеделски фирми тук са на изчезване, а колегите ми вече са над 50 години. Големите имат по 1-2 милиона декара земя и малкият производител по никакъв начин не може да удържи на такава мощна конкуренция. На изчезване са и това е жалко”, обобщава Тодор Алексиев.

Все пак най-сериозно е търсенето в равнинната част на региона. Повечето купувачи пък предпочитат да платят за доказано плодородни, стопанисвани и до момента земеделски терени. Хората, които са готови да продават обаче, остават твърде малко въпреки високите цени край Оряхово например, където декар още миналата година надхвърли 1200 лв./дка като цена. През 2019 г. най-много сделки имаше там, в община Хайредин и в Мизия. Традиционно малко се продава и купува пък в Криводол и Борован.