След като в юлския вариант на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ) напояването изцяло изчезна, в новия проект то отново се появява, само че под друга форма. Другото ново е, че сумата за тези инвестиции е редуцирана от 150 млн. лева на 100 млн. лева. Това стана ясно по време на среща за ПВУ с бранша и земеделското министерство, научи Агри.БГ.

Слънчогледът не отстъпва от високите си цени

Оказва се, че поради отказ на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да изготви обща комулативна екологична оценка за въздействие на проектите за инвестиции в хидромелиорации, земеделското министерство е решило да пренасочи освободеният ресурс към Фонд за насърчаване на техническия и екологичен преход в селското стопанство. За целта се създава ново направление, което е обособено изцяло за инвестиции, свързани с водата.

Предвиденият финансов ресурс е в размер на 100 млн. лева, т.е с 50 млн. лева по-малко от предварително заложените пари по плана за напояване. Сумата е намалена, тъй като е трябвало да бъде защитена към Европейската комисия с доказване на интерес от страна на бранша в подобен тип инвестиции. От тези 100 млн. лева обаче земеделците ще могат да се възползват директно.

Ето и кои са инвестициите по новото направление, свързано с водата:

- поливни системи, включително инсталации за дъждуване, системи за капково напояване и други системи за ефективно използване на водния ресурс в процеса на напояване;
- инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води, и за повторно;
- използване на води;
- оборудване/съоръжения за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода;
- съоръжения за съхраняване на вода - резервоари, цистерни и др.;
- системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения;
- други инвестиции, свързани с ефективното използване на водите при осъществяване на земеделска дейност.

По Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда интензитет на помощта  50%.

Няма уточнение за минимална инвестиция, което според земеделското министерство ще даде възможност на много малки и средни стопани също да се възползват от Фонда.

Тук съображенията на бранша обаче са, че липсва възможност за правене на кладенци и сондажи - а именно това е изключително важно за сектора. Липсват и допустими инвестиции за доставка на вода с тръбопровод извън стопанството. Земеделците са на мнение, че е нужно да имат алтернативни източници на вода, след като Напоителни системи са рисков и неустойчив доставчик на вода. Именно заради всички тези пропуски, браншът е на мнение, че отново “се отбива номера” с поредния фонд за инвестиции.

Освен за ефективно управление на води, със средства от Фонда ще се насърчават инвестиции и в още три направления: Инвестиции в технологична и екологична модернизация; Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, както и Инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в това число добив на биологичен материал от тях.

Въпреки това ПВУ трябва да бъде изпратен до края на месец септември на работно ниво към ЕК, а в първите дни на месец октомври предстои да бъде обсъдена частта за земеделие с Комисията. Това ще даде гаранция, че България ще получи предвидените от Европа 13% от целия бюджет, които ще могат да бъдат разпределени към сектора още в началото на 2022 г.