След няколко години на масов мор на пчели в различни райони на страната се наложи спешна промяна в Наредба 13 за опазването на здравето на пчелите. От есента на 2019 г. заработи работна група към БАБХ, в която се включиха специалисти и браншовици от различни сектори.

Ще се намери ли истината за умрелите пчели?

Проектът за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2016 г. излезе в началото на месец март 2020 г. Последва обществено обсъждане, а по настояване на пчеларите Министерството на земеделието им изпраща таблица с коментарите и най-вече протестни възражения на заинтересованите лица.

„В таблицата има много сериозно участие и на градинари и овощари, които бяха поканени да участват в работната група и не пожелаха. След което виждам техни предложения в процеса на обществено обсъждане. Текстът им се припокрива в голямата си част. Във всички тях се говори как работата им ще бъде затруднена. Това напълно го разбираме. Само че не можем да се съгласим, че за да им е лесно, ние трябва да останем без доходи“, коментира за Агри.БГ Ростислав Рашев – председател на пчеларско дружество „Липа“ Стара Загора и член работната група. 

Основните разногласия са по темата кога да бъдат извършвани растителнозащитните мероприятия в границите на денонощието. Искането на пчеларите е това да става по тъмно.

„В процеса на разговорите ние отстъпихме, че не всички препарати могат да се използват само в тъмната част. Има например хербициди, които работят при по-висока температура и слънчева светлина. За да можем всички да си свършим работата, е нормално да има и такива, които се използват и през светлата част. Това беше крайъгълният камък. Стигнахме до компромисен вариант, с който отново не бяха съгласни нито зърнопроизводителите, нито авиаторите“, казва пчеларят. 

Зърнопроизводителите предлагат пръсканията да са съобразени с фенофазата на развитие на растенията и забраната за дневни пръскания да важи само за цъфналите растения. 

„Забраната за пръскане на цъфтяща растителност е регламентирана в член 33 от Закона за пчеларството. Няма как с наредба да се опитваш да промениш закона. Освен това по закон те са длъжни да окосят дори плевелната растителност, която е цъфнала в момента на третиране. Някой някъде виждал ли е косачка, която върви в синора и коси плевелната растителност, която ще бъде засегната от предстоящо пръскане“, пита Рашев.

Друг довод на зърнопроизводителите, че няма как да се пръска само през нощта, е че земеделската техника не може да се движи по републиканската пътна мрежа в тъмната част на денонощието. 

„Всъщност земеделската техника априори не би следвало да се движи по републиканската пътна мрежа в никоя част на денонощието. Има един друг член, който им разрешава само да пресичат републиканската пътна мрежа и да се придвижват от блок до блок при невъзможност да го правят по друг начин. Освен това цистерната и пръскачката могат да отидат до блока в светлата част на денонощието и да започнат растителното третиране веднага след залез слънце“, казва пчеларят. 

Още едно предложение на зърнопроизводителите е пролетните проверки на пчелините да се правят от екип от трима души – ветеринар, служител на общинската служба по земеделие и земеделски производител. 

„Няма лошо, но дайте да го обмислим от всички страни. Те ще могат ли да излъчат представители в 30 областни града, които да си оставят личната работа и винаги да са на разположение. Или по този начин ще саботират събирането на комисиите, като не идват“, пита се Рашев.

Понеже се получава голям разнобой в мненията, БАБХ се обърнаха към науката да каже дали препаратите са опасни за пчелите, или не са. 

„Не ни беше съобщено обаче кои университети и екипи ще дават такова мнение. Ние разполагаме с мнение на Аграрния университет в Пловдив, който ясно заявява, че всички препарати са опасни за пчелите – някои повече, други по-малко, трети се натрупват, четвърти предизвикват синергично действие. Колкото е по-малък достъпът на пчелите до тези препарати, толкова по-добре“, обяснява Рашев. 

На въпроса дали пчеларите са готови на компромиси, Рашев отговаря, че лично той е склонен да се промени разрешеният час за пръскане с хербициди и фунгициди, но някой трябва да гарантира, че в пръскачките има точно това. 

„Имаме предложение инспекторите по растителна защита да излязат от канцелариите и да бъдат на терен през двата месеца, през които е най-активно прилагането на пестициди. Да обикалят със служебните си автомобили, да вземат проби от пръскачките и да правят теренни проверки в момента на прилагането на препаратите за растителна защита. По този начин ще се гарантира, че съдържанието на пръскачката е точно такова, каквото е в уведомлението“, казва Рашев. 

По думите му все по-често се смесват препарати, за да може с едно влизане на трактора да се получи максимален ефект. 

„Само че ако два препарата са безопасни, когато се прилагат поотделно, то смесването им може да доведе до синергично действие на единия спрямо другия. Това означава многократно да се усили ефектът от приложението. Това е въпрос на знания, чието получаване обаче не се изисква по закон“, обяснява пчеларят.

Какво следва от тук нататък? На последния Консултативен съвет по пчеларство от Министерството на земеделието отговарят, че няма да има следващо заседание на работната група, за да се обсъдят получените предложения по проекта на Наредба 13. „Но ако имаме нормативно право обаче, ще настояваме да има такава среща“, казва за финал Рашев.
 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Производители призовават за умерено ограничаване на пръсканията

Нужни са прецизни промени в Наредбата за опазване на пчелите

Ограничават времето за пръскания