Житницата на България отново е застрашена. Над най-плодородните земи като дамоклев меч повече от 10 години виси заплахата на унищожението, категорични са добруджанци.

Проектите по 4.1: Кандидатстваш за трактор, а получаваш балировачка

През определен период от време в общественото пространство някак тихомълком или пък облечен в красиви думи, се появява призив за проучване и добив на газ. Поредният зов е поднесен в точно избран момент – пред прага на зимата, когато домакинства и предприятия са поставени на колене заради предстоящите харчове и заплахата да останат на тъмно, студено, само на хляб и сол. 

Точно в този момент пристига обещание за светло бъдеще - буквално и преносно. То идва в лицето на бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео, който е убеден, че България може да бъде енергийно независима. Красивите думи не свършват с това. Дипломатът посочва, че страната ни може да бъде енергиен хъб на Източна Европа. И насочва вниманието към добива на шистов газ чрез фракинг. 

Месец преди визитата на американския дипломат у нас, в общественото пространство се появи позицията на политическа партия, която е убедена, че "трябва да започнем да обръщаме внимание на находищата в България, включително на шистовия газ". В изказването се внушава още, че трябва на всяка цена да се отвори дебата за извличане на газ, „за да спре терорът върху българските граждани и предприятията". 

Така почвата е подготвена. По време на среща с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ Майк Помпео категорично заявява, че „енергийната независимост на България не е в чужбина, а в потенциала за добив на шистов газ“.

И тук започнаха броженията – политически, партийни, икономически.

Припомнят се данни от американски доклад, изнесен още през 2012 г., според който в България има газови находища в размер на 1,5 трлн. куб.м. газ, най-вече в Северна България. Оказва се, че Добруджа не само е най-плодородна, но и с най-много залежи на газ, тъй като в доклада се цитира и високият брой находища на Североизток. Тогава обаче, през 2012 г. Парламентът наложи мораториум върху фракинга и добива на шистов газ у нас. 

Сега картината лека-полека се избистря и предизвиква ответна реакция сред добруджанци. „Хора, трябва много да внимаваме! Мисля, че няма българин, който да им се вързва на приказките за нови технологии и печалби за България!“, възкликна Синтия Недялкова в групата „Добруджанци срещу добива на газ в Тошевско!“.
„Господарят е един, той иска да унищожи Добруджа, а от там и България. Дори и да се намери газ, той ще се добива от американска фирма, която ще го продава на България. Цената ще бъде малко по ниска, но ще е за сметка на Добруджа!“, реагират и останалите членове на групата. „Толкова е долно, да си правиш експеримент с българският чернозем, който дава хляба на народа, за да могат американските фирми да трупат печалби!“, посочват още добруджанци. 

Темата за добив на газ в Добруджа периодично изскача на повърхността през последното десетилетие като зле потопен проблем.

Явно в кълбото от интереси не се вписва волята на жителите на Добруджа, 97 % от които отхвърлиха на референдум още през декември 2017 г. намеренията на дадена фирма да проучва и добива газ в региона. Това явно не се хареса и се започнаха поредица от дела. Кулминацията беше през настоящата година, когато ВАС върна решението на РИОСВ – Варна, с което не се одобряваше инвестиционното намерение. Така десет години след мораториума върху добив на шистов газ се отваря вратичка за евентуални нови проучвания. 

Житницата на България отново е застрашена, като на война. В сблъсъка на икономически и политически интереси остава забравен простият факт, че тук живеят хора. Тук те гледат децата си, работят плодородната земя и осигуряват сериозна част от хляба и продоволствието на страната ни!