Заради войната в Украйна държавата купува 1,5 млн. тона пшеница още тази седмица, за да има достатъчни количества до следващата реколта през 2023 г. Това потвърди премиерът Кирил Петков по време на блиц контрол в Парламента.

Вижте Наръчника за директни плащания за Кампания 2022

Изкупуването ще бъде по пазарни цени, без обаче да се уточнява какви точно. Зърното ще бъде съхранено в складовете на държавния резерв. Все още не е официално приета схемата, по която ще се сключват сделките, така че те да бъдат справедливи за всички.

Премиерът опроверга информация за забрана за износ на зърно от страната ни. Той обясни, че става дума за допълнителни проверки на Агенция „Митници“ и няма нищо обезпокоително. Няма нарушени доставки и на руски петрол и газ, увери той, но се работи по план, ако се стигне до този риск.

Никоя страна членка на ЕС не подценява решаващата роля на Украйна и Русия в глобалната търговия на селскостопански храни. Те са в основата на фуражите, горивата, торовете и на производството на храна като краен резултат.

Русия вероятно е най-големият износител на торове в света, а заедно с Беларус представляват е над една трета от целия глобален износ на торове. Русия е и най-големият износител на пшеница в света.

Украйна, от своя страна, е водеща в експорта на слънчогледово масло, четвърта по износ на царевица, пета по износ на пшеница. Две трети от вноса на Египет идва именно от Украйна и Русия.

Вносът в ЕС от Украйна се е увеличил с над 50% през 2020-2021 г. В областта на селското стопанство Европа внася от там редица масла, маслодайни семена, кюспе и зърнени култури. От своя страна, страните членки изнасят главно тютюневите изделия, храна за домашни любимци, шоколад и сладкарски изделия.

В такъв момент на несигурност и криза се появява съмнения дали изпълнението на Зелената сделка да не се отложи. Зърнените полета чакат своето торене на фона на космически цени и затруднени доставки. Може би сега е моментът за Стратегията „От фермата до трапезата“, която има за цел да намали употребата на минерални торове с 50% до 2030 г. 

От друга страна обаче, не се ли застрашава по този начин продоволствената сигурност, питат фермери. Националната федерация на синдикатите на земеделските производители (FNSEA) във Франция издаде комюнике, в което посочва, че „логиката на растежа, желана от стратегията, подлежи на дълбоко съмнение“, като същевременно критикува отдаването на 4% от земята за непроизводствени площи в ОСП.

Войната в Украйна поставя и още един въпрос - за прехода към земеделие, което не разчита толкова много на изкопаеми горива, а това може да се случи с ускоряване на прилагането на Стратегията „От фермата до трапезата", както смята Ален Питърс – заместник-председател на Agroecology Europe, цитиран от Arc2020.eu.

Екоактивисти като него призовават да се подпомага отглеждането на култури за консумация от човека. Вместо ечемик за прасетата да се отглеждат пшеница и бобови растения за хората, а свиневъдите и птицевъдите да бъдат компенсирани за финансовата загуба. Да се насърчи и производството на маслодайни семена в Европа за консумация от човека, а не за биогорива.