Овче месо от Австралия и Нова Зеландия ще залее европейския пазар след излизането на Великобритания от Европейския съюз в края на март 2019 г. 
 
 
„Натискът върху българският производител ще бъде огромен, ако двустранните споразумения между ЕС и Австралия и Нова Зеландия не се променят“, каза депутатът от Европейския парламент Момчил Неков по време на обсъждане на проект за Стратегия за развитие на овцевъдството и козевъдството в България до 2020 г.
 
По сегашното двустранно споразумения Австралия има квота за внос на 287 хил. тона овче месо в ЕС. Тя се изпълнява около 75%. Сега Великобритания консумира почти половината от тези доставки – 48%. 
 
„Не знаем какво би станало след евентуалното напускане на Великобритания“, коментира Момчил Неков. По думите му, след краха на търговското споразумение ЕС – САЩ, Съюзът се опитва да компенсира стокообмена чрез споразумения с Австралия, Нова Зеландия, Китай и други страни.
 
Според него, съществува опасност след Brexit с овчето месо да се случи същото, което стана с плодовете и зеленчуците от Прибалтийските страни и Полша при налагането на ембаргото срещу Русия. Доставките, които преди това са заминавали към милионите руски потребители, се пренасочиха към страните-членки и подбиха пазара на местните фермери. Подобен ефект се наблюдаваше и при отпадането на млечните квоти в ЕС, когато Холандия и Ирландия заляха целия ЕС с евтино мляко.
 
„Това е много голямо предизвикателство. Всички трябва да работим заедно и да сме с ясни позиции – както в Европейския парламент, така и в Съвета на ЕС, в който участват министрите на селското стопанство на страните-членки“, подчерта Момчил Неков.
На фона на глобалните процеси сега Франция иска да стане европейски лидер в животновъдството – както за едрия рогат добитък, така и в овцевъдството.
 
Тенденциите в сектора предизвикват несигурност на доходите на земеделските стопани, стана ясно още от анализа на евродепутата. Затова, според него, е много важно да се засилят помощите за организациите на производителите. 
 
 
„Когато е сам производителят, не може да се говори нито за количество, нито за качество“, отбеляза Момчил Неков и допълни, че отварянето на мярката за подпомагане на организациите на производителите веднъж на седем години е крайно недостатъчно. В България едва 5% от фермерите участват в такива сдружения, докато във Франция те са 95%.
 
Изключително важен е и маркетинговият подход при предлагането на продукцията от овцевъдството и козевъдството. Секторът например не предлага месо в малки разфасовки и на практика не използва схемите, които гарантират на потребителя качество. Не се използва системата за географските означения, както и за планинските продукти.
 
„Храните от овче и козе месо и мляко са много полезни за здравето, но за съжаление те не са маркетирани по този начин“, констатира Момчил Неков. За да се популяризират качествата на тези продукти, е добре да започне сътрудничество с туристическия сектор и представителите на гурме кухнята в страната.
 
Приемствеността в сектора и запазването на поминъка в райони с трудни природни условия са също големи предизвикателства в сектора. Евродепутатът припомни, че е направил предложение младите фермери, които създават стопанства в планински райони, да получават удвоени субсидии. Мотивът му е, че първите три години са критични за стартиращия земеделски стопанин.
 
Сред непосредствените нужди на овцевъдите и козевъдите сега е осигуряването на пасища, тъй като големи площи се декларират от собствениците като такива земи и за поддържането им се отпускат субсидии, а животни там няма.
 
Според Момчил Неков новата стратегия за развитието на овцевъдството и козевъдството в България до 2020 г. трябва да бъде готова до есента на тази година и ако намеренията се изпълнят, след 4-5 години всички в сектора ще могат да се поздравят с успех.