Накратко:
•    Около 69% от целия внос на царевица в съюза идва от Украйна
•    Делът на украинския внос на пшеница в ЕС през новия сезон ще достигне 57%


В свой материал, Agrarheute разглежда причините за спада при европейските цени на зърното. Една от основните причини, според тях, е силната конкуренция на международните пазари, особено от Русия и Украйна. Това явление засяга сериозно Румъния и България.

Напоследък се наблюдава значително увеличение на стойността на еврото, което оскъпява европейския износ и води до намаляване на цените в пристанищата, за да могат стоките да се продават по световните пазари. Друга важна причина за големия ценови натиск на вътрешния пазар обаче е големият внос от Украйна. Зърнените култури на украинците обикновено са много по-евтини от тези в Европа, в ущърб на местните производители, особено в съседните страни, твърди медията.

По официални данни самозадоволяването на европейците с пшеница беше 123% миналата година, а тази година се очаква да бъде 119%, въпреки слабите реколти.

Няма причина ЕС да внася пшеница на ниво, което засяга пазара.

Подобна е ситуацията и при ечемика, където самозадоволяването се оценява на 128% тази година, според данни на Комисията.

Така че голямо количество пшеница и ечемик трябва да бъдат изнесени, за да се поддържа балансът на пазара и да се стабилизират цените.

Въпреки високата степен на самозадоволяване от основните зърнени култури, през последните години вносът нараства значително. При пшеницата вносът се увеличи от 4,2 милиона тона през пазарната 2021-2022 година до около 12 милиона тона през предходния сезон (обикновена пшеница и твърда пшеница).

При грубите зърна (ечемик и царевица) вносът се е увеличил от 18 милиона тона на 21,4 милиона тона за същия период. По-голямата част от допълнителния внос идва от Украйна.

Данните на Европейската комисия показват, че от приблизително 9,3 милиона тона внос на обикновена пшеница, регистриран през предходната пазарна година, 6,5 милиона тона или 70% идват от Украйна. Това е увеличение от почти 1 милион тона спрямо предходната година.

Други доставчици включват Република Молдова, която граничи с Украйна, с доставки от 707 000 тона, повече от два пъти повече, Канада, Русия и Сърбия.

Доминацията на Украйна при вноса на царевица е още по-ясно изразена, отколкото при другите зърна. Около 69% от целия внос на царевица в съюза идва от Украйна – 13,3 млн. тона, с около 2 млн. тона по-малко от предходната година. Други големи доставчици на царевица за ЕС традиционно са Бразилия и Канада, като Сърбия и Русия са доста назад.

Основни купувачи на украинска царевица в Европа традиционно са Испания и Италия, както и Холандия. По-големи количества достигат и до Португалия, Ирландия и Словения. Германия е внесла и около 650 000 тона царевица.

Подобно е положението при пшеницата и ечемика. Испания е закупила най-голямо количество с общо 5,6 милиона тона, следвана от Италия с 1,2 милиона тона. Румъния и Ирландия също са посочени като основни пазари за внос, както и Португалия и Словения.

Според експертите на медията това развитие ще продължи безпрепятствено и през тази финансова година. Комисията оценява вноса на пшеница през текущата пазарна година на 984 000 тона, в сравнение с 1 132 000 тона миналата година. От тях 462 000 тона или 57% са от Украйна.