"Правителството не подкрепя фермера. То се бори да го довърши." С тези думи турският депутатът Ахмет Акин оценява сегашното състояние на селскостопанския сектор в южната ни съседка. Според него властта е тази, която най-много възпрепятства фермерите. Тя ги пренебрегва и мачка години наред, съобщава Gercekgundem.com. 

Зелената политика в бюджета на ЕС: Факти или измислица

Хайде да отидем до Балъкесир. Да се разходим из селата. Елате и вижте какво правят там хората, които се занимават със селско стопанство, призовава депутатът. 

Ако през 2002 г. в Турция са били засети 93 млн. хектара пшеница, днес става дума за 68,5 млн. хектара.

Ахмет Акин: "Да не мислите, че фермерът е изоставил земята заради добро? Какво се случва, когато земеделците не произвеждат? Любимата дума на властта е внос. Вие  обслужвате вноса, а не турските фермери. През 2018 г. сме внесли само 5,6 млн. тона пшеница, а през 2019 г. те вече са 9,8 млн. Станахме шампиони по внос! Вашата политика не работи за нашия земеделец, а за този на САЩ, Русия, Полша и т. н."

Според Акин правителството не само не обръща внимание на проблемите в агросектора, но и игнорира влошаващите се условия на работа. Постоянно растат цените на горивата, торовете, лекарствата, тока и водата за напояване. 

"Селянинът е господар на нацията“. Това са думи на Мустафа Кемал Ататюрк, припомня Ахмет Акин. 

Защо е казал това? Какъв е смисълът? Нашият фермер, нашият добитък, ще произвежда и ще печели, за да може страната да се развива. Докато казвам това, вие си мислите друго: Щом фермерът не може да произвежда, ще внасяме. Ние внасяме, фермерът си живее спокойно на село. За съжаление, селата опустяха, констатира младият политик. 

Кемалисткият лозунг „Селянинът е господар на нацията“ се заражда по време на пребиваването на Мустафа Кемал Ататюрк по българските земи.

Това пише в труда си „Ататюрк“ английският писател барон Кинрос (Патрик Балфур). Той изтъква, че думите на основателя на Република Турция са изречени в момент на възхищение от българския селянин, припомня haberbg.net. 

Барон Кинрос описва следния случай: „… В сладкарницата на грандхотел „България”, където Мустафа Кемал обича да си пие кафето, влиза възрастен селянин с шаячна аба, калпак и цървули… Келнерът обаче се преструва, че не го забелязва. След настойчиви подтиквания отива и грубо го предупреждава, че няма да му сервира… Разгневен, селянинът вдига заплашително тояга и изрича мисли, които поразяват посетителите и особено Мустафа Кемал:

- Как имате смелостта да ме гоните? – протестира селянинът. – България се храни от потта на челото ми! Моята пушка пази България!

Извиканият на помощ полицай също не може да излезе на глава с него и се принуждават да му сервират.”

Когато Кемалистката революция побеждава в Турция, пред близки и приятели Ататюрк говори с възторг за този случай. "Ето такъв искам да бъде турският селянин. Докато нашият селянин не стане господар на страната си, Турция няма да напредне", казва държавникът.