Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски представи предложението на Комисията пред министрите на земеделието на заседанието на Съвета по земеделие. 

Темата за отварянето на кризисния резерв

На стойност 56,3 милиона евро, финансирана от селскостопанския резерв, тази подкрепа се очаква да компенсира засегнатите фермери за икономическите загуби, дължащи се на увеличения внос на зърнени и маслодайни семена, и да ограничи въздействието на пазарните дисбаланси върху техните решения за засаждане.

Фермерите в страните, граничещи с Украйна, изразяват загриженост относно ефектите от увеличения внос на украински зърнени и маслодайни култури върху местните пазари. Смущенията в търговията, причинени от руската агресия, не трябва да стават за сметка на фермери от съседни страни.

Въз основа на оценката, изпратена от засегнатите държави членки, Комисията анализира ситуацията, разглеждайки прекомерното предлагане на продукти на национално и регионално ниво и възможното въздействие върху цените на местното производство. Натискът върху логистичните вериги, който оказва влияние върху цените и пазарните възможности за фермерите в близост до границата, също беше взет предвид, особено за Румъния.

Финансовата помощ ще бъде разпределена между трите държави-членки, които след това ще я разпределят на фермерите възможно най-скоро.

Комисията предлага да бъдат отпуснати 29,5 милиона евро за Полша, 16,75 евро за България и 10,05 милиона евро за Румъния. 

Трите държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 100% с национални средства, което би възлизало на обща финансова помощ от 112,6 милиона евро за засегнатите фермери.

В същото време стана ясно, че България настоява да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано в рамките двустранна среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и еврокомисаря  Войчеховски, по инициатива от българската страна. 

Събев е изтъкнал сериозните притеснения, които буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г. 
„Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, е казал заместник-министърът, цитиран от пресофиса на българското аграрно министерство. 

Комисията ще очаква плащанията на земеделските стопани да бъдат извършени до 30 септември 2023 г., като трите страни също ще уведомят Комисията как са разпределени средствата и как са помогнали на фермерите, наред с други неща.

Проектомярката на Комисията, под формата на регламент за прилагане, в момента се обсъжда с държавите-членки, които ще гласуват по нея на заседанието на комисията за общата организация на селскостопанските пазари, насрочено за 30 март. 

Ако мярката бъде одобрена, тя ще бъде публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз в началото на април и ще влезе в сила в деня след публикуването й, за да могат България, Полша и Румъния да я прилагат незабавно.