Наблюденията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отчитат тенденция към леко увеличаване на ерозията на почвите в България, което води до загуба на плодородни площи.
 
 
Процесът е описан в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда – 2018 г., публикуван наскоро от Изпълнителната агенция по околна среда. Земеделските земи, засегнати от водоплощна ерозия и почвени загуби, остават относително постоянни през 2011-2016 г., но през последната година от този период се наблюдава леко увеличение на неблагоприятните процеси. Те са най-интензивни в областите Сливен, Велико Търново и Ямбол.
 
„Оценката на средногодишната ерозия през годината е 72 млн. тона, като се проявява в различнa степен и интензитет“, отбелязват специалистите.
 
Водоплощната ерозия на терените със земеделско предназначение е различна в зависимост от начините на ползване. При пасищата в България загубата на почва се оценява на 7,1 тона на хектар годишно. За нивите са отчетени средно 6,8 тона на хектар годишно, за трайните насаждения - 22,5 тона на хектар годишно, а за площите, заети с други видове селскостопански култури - 8,1 тона на хектар годишно.
 
Последните данни показват най-висока интензивност на ерозионните процеси при земеделските земи на област Сливен, където са засегнати 37 484,3 хектара. На другия полюс е област Благоевград, където негативният процес засяга 3 327 хектара.
 
 
Леко се увеличава и рискът от почвени загуби заради ерозия под въздействието на ветровете. За година застрашените полета в страната са се увеличили с 18 221 хектара, но загубите на почва намаляват с около 1,9 млн. тона. 
 
„Площите със слаб ерозионен риск се увеличават, а тези с умерен, висок и много висок риск намаляват“, обясняват експертите.
Засегнатите от ветровата ерозия в страната земеделски терени са 3 741 816 хектара. Те представляват 31% от обработваемите земи в страната, като средногодишно се губят 0,27 тона почва на хектар.
 
С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите Добрич със средна загуба от 2,2 тона почва на хектар годишно, София област - 0,9 тона на хектар, и Варна - 0,5 тона на хектар. Географските условия определят най-висок риск за земеделските земи в Бургаско и Добричко.
 
 
Изпълнителната агенция посочва и действията за ограничаване на почвената ерозия:
 
- Ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
 
- Информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХ /Национална служба по съвети в земеделието (НССЗ);
 
- Спазване на добрите земеделски и екологични условия;
 
- Подкрепа на земеделските производители чрез компенсаторни плащания за дейности, ограничаващи ерозионните процеси.
 
Европейският съюз прилага Почвена стратегия за опазване на ценното природно богатство, като са подготвени също Рамкова директива за почвите и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните-членки изпълняват мерки за опазване на почвите от осем заплахи - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища, припомниха експертите.