Когато пчелният мед се пуска на пазара или се влага в продукти, предназначени за консумация от човека, не се допуска добавянето на хранителни съставки, добавки в храните или друго освен пчелен мед. Това е записано в Проект на Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, която отменя сега действащата наредба, приета с постановление на МС от 2002 г.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

Пчелният мед, с изключение на индустриалния пчелен мед, не трябва да има чужд вкус или мирис, признаци на начална ферментация, изкуствено предизвикани промени в киселинността или да е бил нагряван по начин, който води до разрушаване или значително деактивиране на естествените му ензими.

Страната или страните на произход, където е бил добит медът, се посочват върху етикета. Когато той произхожда от повече от една държава членка или трета страна, се изписва: „смес от мед с произход от ЕС“; „смес от мед с произход извън ЕС“; или „смес от мед с произход от ЕС и извън него“.

При етикетирането на индустриален пчелен мед изразът „предназначен за кулинарни цели“ се отбелязва до основното наименование на продукта. Когато медът за индустриални цели е съставна част на многокомпонентна храна, „пчелен мед“ може да бъде използвано в наименованието на храната, а „индустриален пчелен мед“ се включва в списъка на съставките.

В зависимост от произхода на меда се използват следните наименования за отделните видове мед: „цветен или нектарен пчелен мед“ и „манов пчелен мед“.

В зависимост от начина на производство и/или представяне на меда се използват следните наименования за отделните видове мед: „пчелен мед във восъчна пита“; „пчелен мед с восъчна пита“; „отцеден пчелен мед“; „центрофугиран пчелен мед“; „пресован пчелен мед“; и „филтриран пчелен мед“.

Предвижда се постановлението да влезе в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Проектодокументът е на обществено обсъждане до 21 юли.