Вирус, който се проявява още в края на 60-те години на миналия век все още носи щети на стопаните.

72 млн. лева тръгнаха към животновъдите по обвързана подкрепа

„Вирусната диария, която се нарича и мукозна болест, е доста особена като проявление. Майката може да я носи в себе си, но на практика не страда от нея, защото при възрастните животни обикновено няма симптоми. Вирусът обаче преминава през плацентата и заразява плода. Това води или до аборт, или до раждане на слабо теле, което е трудно да оцелее, а ако това все пак се случи, то става вирусоносител. Ваксина има, но тя не е ефективна за плода, защото не може да премине през плацентата докато вирусът може“, обяснява ветеринарят д-р Цветан Ценов.

Според него именно това особено поведение на болестта е причина повечето фермери дори да не подозират, че са изправени пред такъв проблем.

„Колкото и странно да звучи, мукозната болест най-точно се установява със станалият напоследък популярен заради коронавируса PCR-тест, но това може да стане само на определен етап от заболяването“, споделя ветеринарят.

Стопаните трябва да внимават и да съблюдават за няколко важни проявления на заболяването при бъдещите майки. Честите аборти в третия месец от бременността и респективно следващите ги чести разгонвания са знак, че животното може да е заразено. При заразяване около 6-тия месец на бременността обаче това не се случва заради феномена на имунната толерантност. В тези случаи обаче щетите са много по-сериозни, защото абортът е в по-късен етап.

Понякога се случва плодът да бъде износен, но или се ражда мъртъв, или умира малко след раждането. В малкото случаи, в които оцеляват, те стават вирусоносители, а колкото повече възрастта напредва, толкова по-малко са симптомите. В тези случаи опасността за животното  става все по-малка, но риска от разпространение на вируса в цялата ферма става все по-голям.

Според сега действащата нормативна база лабораторно изследване на проби от едри преживни животни се прави по одобрена от ОДБХ програма с цел оздравяване на конкретно заразено стадо. Важно е обаче да се знае, че изследването се заплаща от собственика на животните. Една от сигурните мерки е серологично изследване на кръвни проби от бикове, отглеждани в центровете за изкуствено осеменяване, тъй като евентуален заболял екземпляр също е пряка опасност за бъдещия плод. Затова пробите се правят ежегодно на всеки 6 месеца. Това е и причина на стопаните да се препоръчва именно този метод на заплождане на кравите, а не естественото осеменяване от случайни мъжки животни.