На площ от 1000 дка Атанас Карагеоргиев отглежда 184 сорта от генната банка на страната. Един от тях намира в село Татул, на около 100 метра от Светилището на Орфей. С ДНК анализ доказва древния му произход, узаконява го в Изпълнителната агенция по сортоизпитване и подава документи в Патентното ведомство, разказва винопроизводителят пред БТА.
 
Карагеоргиев размножава сорта от пет години. Гроздето се отличава с конична форма с три крила отгоре, а зърната са с много тънка ципа. Виното има вкус на нещо средно между гъмза и мавруд, с ясно изразен плодов аромат, обяснява той.
 
Мисия на винопроизводителя е да запазва родни сортове лозя. За целта той отива на място, където вирее сорта, изрязва пръчки и ги изпраща в немски разсадник. Там ги ашладисват, вкореняват ги и ги връщат с над 90 процента гаранция за прихващане, споделя той. 
 
 
Според него тракийското вино се е славело с гъстотата си, която богатите разреждали с изворна вода, а робите – с морска вода. Местните траки са го предпочитали гъсто, от където идва предпочитанието на българина към силните червени вина, предполага той.
 
Варненецът споделя, че обича да експериментира. Една година налива 600 литра течност в обикновени делви и на сутринта тя била наполовина. След ровене из историческите архиви разбира, че древните са импрегнирали съдовете. Карагеоргиев изпробва тази технология и днес съхранява вино в делви с пчелен восък, от които то придобива интересен, приятен аромат.
 
След едно посещение на разкопките край град Бяла пък лозарят се вдъхновил от използваните тогава дебелостенни съдове. Днес той търси майстор, който да изработи делва със същата структура и дебелина на стените, за да възроди използваните от предците ни методи.
 
Поглеждайки в бъдещето обаче, Карагеоргиев се насочва към детайлното интегрирано земеделие. Чрез него на растението може да се даде това, от което има нужда, а то да върне на стопанина това, което очаква. 
 
 
Такъв тип земеделие обаче трудно се прави у нас. Нужни са разходи за вземане на почвени и листни проби, за да се прецени къде, какво и колко да се тори, обяснява лозарят. У нас масово се използват препарати от преди 20–30 години и се хвърлят на декар независимо дали трябва, или не, допълва той.
 
Карагеоргиев среща трудност с изследването на пробите. Родните фирми, които е намерил, не разполагат с нужните сертификати и опит. Предложили му да изпратят пробите за изследване във Великобритания. Там обаче се следят показатели, които не са актуални за нашите условия, споделя опита си производителят.
 
Според него диагностиката с дронове, която вече се прави по света, може да бъде изключително полезна. Масивът има свой математически модел, дронът прави спектрален анализ, а данните се обработват на компютър. Резултатите показват къде има нужда от пръскане, а не навсякъде като при нас, разсъждава Карагеоргиев.
 
 
По думите му държавната политика трябва да е насочена към малките земеделци, защото те не са достатъчно конкурентоспособни. Програмите обаче понякога отпускат средства за ненужни неща. Като пример той посочва правото да ползва помощ за капково напояване. Предвид обилните валежи тази година обаче, той е имал нужда по-скоро от мрежи, с които да покрие лозята си, както се прави във Франция.
 
Според Карагеоргиев трябва да се променят и правилата за субсидиране, така че парите да се дават за краен продукт, а не за площ. Субсидиите да се дават за вино, а не за лозе или грозде, за брашно или хляб, а не на декар пшеница, предлага производителят.