Субсидиите, които са прекалено насочени в една или друга технология, изкривяват сектора. Във всяко стопанство, за всеки климат, всяка почва и култура има различно решение. Това е мнението на Виктор Ромбаут, стопанина, в чиито ниви през тази година беше даден официалният старт на жътвената кампания. 

Четете още: Инвестициите в земеделие се нуждаят от дългосрочни поземлени отношения

Той развива консервационно земеделие, което според него не е толкова лесно както конвенционалното. Необходима е доста гъвкавост, затова всеки стопанин трябва да реши какво иска да постигне и какви са му проблемите. 

Специално в своето стопанство Виктор иска да постигне повече водосъдържание в почвата и по-малко ерозия от проливни дъждове. В сухи периоди като настоящия културите му да имат по-голям запас от влага, който може да се постигне чрез мулч, агрегатиране или друг метод за справяне със сушата. 

„Консервационното земеделие е сбор от много неща. Хората често пъти казват - е, той просто не оре или не дискова. Да не правим оран е много малка част от цялата процедура. Може да изглежда лесно, но изисква много време и много добри познания на фермера за неговата екосистема“, казва стопанинът, който от 11 години се занимава със селско стопанство в най-отдалечената част от Северозападна България. 

От 6 години той работи в посока No-Till земеделие. През първите две години в нивите, които стопанисва, почвата е била с около 4,5 pH. Това означава доста висока киселинност, с която Ромбаут е трябвало да се справи. 

„Хвърлихме 35 000 тона калциев карбонат за две години, защото при много ниско pH изобщо нямаше смисъл да започваме. Вече четири години сме почти без обработка. За единични места, където виждам преуплътняване, винаги си оставям една вратичка, защото никога не знаем каква ще бъде годината“, споделя още той.

Засега основните култури, които отглежда, са пшеница и рапица, но има също кориандър, слънчоглед, лупина, люцерна за семе и царевица. 

„Пробваме различни неща. Освен консервационното земеделие търсим решения и в култури, които да не се експортират до морето. Все пак сме възможно най-далече в България от морско пристанище за износ. Колегите, които работят във Варна, Добрич или Бургас, имат разход за транспорт с 55 - 60 лв./т по-малко, което означава повече доход, който остава в земеделеца. Или трябва да изкарваме повече добиви, или трябва да имаме по-малко разходи. Но вече нещата са толкова свити, че няма смисъл“, сочи неговата равносметка. 

Братът на Виктор – Игор, е изградил в град Кула база за преработка на земеделска продукция, производство на протеини и екстракти за хранителни добавки.

„Там се работи с много чуждестранни фирми – американски, френски, немски, испански. Той преработва и чужда продукция, но все повече развиваме технологията, така че нашите продукти, които отглеждаме тук, да се преработват при него. Добавената стойност трябва да остане на село“, категоричен е Виктор. 
 

Подкрепете независимата журналистика